Гробницата на Тутанкамон (най-вътрешен ковчег и смъртна маска)

Тутанкамон e само на девет години, когато става цар на Египет по време на 18-та династия на [Новото царство](https://smarthistory. org/new-kingdom-third-intermediate-period-introduction/) (ок. 1332 – 1323 г. пр.н.е.). Информацията за него щеше да бъде загубена за историята, ако не беше откриването на гробницата му през 1922 г. от археолога Хауърд Картър в Долината на царете. Неговата почти непокътната гробница съдържа изобилие от предмети, които ни дават уникален поглед върху този период от историята на Древен Египет.

Тутанкамон управлява след Амарнския период, когато фараонът Ехнатон, вероятният баща на Тутанкамон, насочва религиозното внимание на царството към поклонението на бог Атон, олицетворение на слънчевия диск. Ехнатон премества столицата си в Ахетатон (известен също като Амарна) в Среден Египет, далеч от столицата на предишния фараон. След смъртта на Ехнатон и управлението на един краткотраен фараон, Сменхкаре, Тутанкамон измества фокуса на поклонението в страната обратно към бога и връща религиозния център обратно в Тива.

Тутанкамон се жени за полусестра си, Анесенамон, но те не се сдобиват с наследник. Това оставя линията на наследяване неясна. Тутанкамон умира на ранната възраст от осемнадесет години, което кара много учени да спекулират за начина на смъртта му – катастрофа с колесница, убийство с удар по главата или дори нападение от хипопотам! Отговорът все още е неясен. Много по-възрастният съветник на Тутанкамон (и вероятно негов втори дядо), Ай, се жени за овдовялата Анесенамон и става фараон.

През началните години на двадесети век Хауърд Картър, британски египтолог, прави дългогодишни разкопки в Долината на царете – погребална зона за владетели, намираща се в западната част на древния град Тива. Тъй като парите, с които финансира археологическите си разкопки, свършвали, той измолва финансиране за още един сезон от финансовия си спонсор – петия граф на Карнарвън. Лорд Карнарвън му отпуска още една година и тя се оказва решаваща!

В началото на ноември 1922 г. Картър открива първото от дванадесетте стъпала на входа, които водят към гробницата на Тутанкамон. Той бързо разкопава стъпалата и изпраща телеграма на Карнарвън в Англия, за да могат да отворят гробницата заедно. Карнарвън напуска Англия и отпътува за Египет незабавно. На 26 ноември 1922 г. те отварят дупка във входа на предната камера, за да погледнат вътре. Картър казва:

Задачата за каталогизиране на откритието е тежко начинание за екипа. Картър прекарва десетилетие в системно фотографиране и записване на находките.

Саркофагът на Тутанкамон (каменен съд, подобен на кутия) съдържа не един, а три ковчега, в които е поставено тялото на владетеля. Външните два ковчега са изработени от дърво и покрити със злато и много полускъпоценни камъни, като лазурит и тюркоаз.

Вътрешният ковчег обаче е изработен от масивно злато. Когато Хауърд Картър за пръв път се натъква на този ковчег, той не е представлявал блестящото златно съкровище, което виждаме в Египетския музей днес. В своите бележки от разкопките Картър пише, че е:

Образът на фараона е образът на бог. Смятало се, че боговете имат кожа от злато, кости от сребро и коса от лазурит т.е. владетелят е показан тук в божествената си форма в отвъдния живот. Той държи овчарска гега и камшик, символи на правото на царя да управлява. Богините и , инкрустирани с полускъпоценни камъни, разпъват криле върху торса му. Под тези богини има още две — и — гравирани в златния капак.

Погребалната маска се счита за един от шедьоврите на египетското изкуство. Първоначално стои директно върху раменете на мумията в най-вътрешния златен ковчег. Тя е изградена от два слоя злато, които са изковани заедно и тежи около 10 кг. Тутанкамон е изобразен с шарената корона на Немес (раираната кърпа за глава, обикновено носена от фараоните в древен Египет), като богините Нехбет и Ваджет отново са изобразени да защитават челото му. Той също така носи фалшива брада, която допълнително го свързва с образа на бог, подобно на вътрешния ковчег. Той носи широка яка, която завършва с краища, оформени като глави на сокол. Гърбът на маската е покрит със заклинание 151b от Книгата на мъртвите, което египтяните са използвали като пътна карта за отвъдния живот. Това специално заклинание защитава различните крайници на Тутанкамон, докато той се движи в подземния свят.

[1] Howard Carter and A. C. Mace, The Tomb of Tut-ankh-amen (New York City: Cooper Square Publishers, 1933) vol. 1, pp. 95–96.

[2] Nicholas Reeves, The Complete Tutankhamun (London: Thames and Hudson, 1990), pp. 108–109.

[Дигиталният архив на института Грифин за разкопките на гробницата на Тутанкамон — включва всички ръкописни бележки, планове и снимки на Картър.] (http://www.griffith.ox.ac.uk/discoveringTut/)

Прочети главата от учебника Преформулиране на историята на изкуството за религиозния живот и задгробния живот на Древен Египет.

Howard Carter and Arthur C. Mace, The Tomb of Tut.ankh.Amen, I-III (London: Cassell and Company, 1923–1933).

Carl Nicholas Reeves, The Complete Tutankhamun: The King, The Tomb, The Royal Treasure (London: Thames and Hudson, 1990).