Погребален храм и голяма коленичеща статуя на Хатшепсут, Ново царство, Египет

Ние сме в Музея на изкуството „Метрополитън“, в Ню Йорк, в залата за египетско изкуство. Пред нас е огромна гранитна скулптура. Тази скулптура е на жената-фараон Хатшепсут. Свикнали сме с идеята, че фараоните, или царете на Египет, са мъже. Разбира се, повечето са. Но е съществувала дълга традиция в древен Египет жените да получават огромен авторитет като регенти, това са майките или други членове на семейството, които управляват до пълнолетието на престолонаследника. Тези жени са имали голяма власт, но Хатшепсут е особен случай. Тя приема ролята на цар или фараон. Създава цял мит около царуването си. Той описва нейното божествено раждане и как оракулът е предсказал, че ще стане фараон. Тя управлява Египет над две десетилетия. Поръчва изграждането на забележителен брой храмове и скулптури. Интересувала се е от силата на изкуството като инструмент на царската власт. Никоя друга сграда не говори така за авторитета на владетеля, както погребалният храм. Скулптурата, която наблюдаваме, всъщност е създадена за този храм. Съществуват между шест, осем или десет такива коленичещи фигури. Има и изображения на Хатшепсут като сфинкс, подредени от двете страни на долния двор на погребалния храм. Храмът е необикновено място. Построен е директно срещу огромна скала. Едва ли има по-драматично място за сграда. Скалите са надвиснали и органичните им форми са в рязък контраст с подредената структура на сградата. Издялана е направо от камъка. И това усещане за непреходност, за стабилност, които вдъхва стената от камък, е идеалният начин да се изрази това усещане за стабилност, което се смята, че Хатшепсут и династията ѝ се опитват да наложат след период на нестабилност. Това е началото на Новото царство. В историята на Древен Египет има три основни периода: Старото царство, Средното царство и Новото царство, които от своя страна са разделени на междинни периоди. Това са периоди на относителен хаос, в които Египет често е разединен в управлението си, или е управляван от външни владетели. Изобразяването на царуването в изкуството на Древен Египет е на почти две хиляди години по времето на Хатшепсут. Това, което тя прави, е да използва тези похвати, за да изобрази себе си като владетел. Тези форми са лесни за разпознаване. Симетрията, вграждането в камъка, липсата на разстояние между ръцете и торса, между краката. Има истинско усещане за безвремие, но също и по-специфични символи. Украшението за глава, което носи, е символ на царя и в началото е представлявало кобра. Имаме и брада, която също асоциираме с царя. Тук става въпрос за визуален език и в него владетелят е мъж. Всъщност в египетския език няма дума за владетелка. Има думи за съпругата на фараона, за майката на фараона. Тялото ѝ е представено като сравнително мъжествено. Гърдите ѝ са намалени например. Раменете са по-широки. Надписите, които виждаме на много от тези скулптури, са в женски род. Въпреки че образът ѝ е мъжествен, йероглифите я определят като жена. Около 20 години след смъртта на Хатшепсут фараонът, с когото е царувала наравно, системно унищожава всички нейни изображения. Това е било нелека задача. Не е било достатъчно просто да се събори скулптурата. Трябвало е да се строши на много парчета. Направена е от гранит, който е невероятно твърд камък. Била е много трудна за изработване, но и много трудна за разрушаване. И не само това, Хатшепсут е поръчала стотици свои изображения. Щяло е да отнеме много време да се разрушат всички тези скулптури. Това е било умишлено, но не сме сигурни каква е била причината. Знаем, че парчетата са открити в началото на 20-и век, благодарение на разкопки, предприети от музея „Метрополитън", затова и са тук. Това, което виждаме, е серия от монументални скулптури, които са изградени наново, донякъде по догадки. Не знаем дали даден фрагмент е от една или друга скулптура. На тези скулптури, я виждаме изобразена в различни пози. На някои коленичи, на други е изправена, на трети – седнала. На някои пък е изобразена като сфинкс. Фараонът, разбира се, може да коленичи само пред бог. Това ни помага да открием мястото на скулптурата по пътя на процесиите. Веднъж годишно се е провеждал ритуал, включващ скулптура на бог. Важно е да знаем, че за египтяните скулптурата на бога е неговото превъплъщение, а храмът е домът му. Затова, веднъж годишно, скулптурата на главното божество, Амон-Ра, се е взимала от храма в Тива, на източния бряг на Нил, и се е пренасяла през реката, на церемониален сал, в олтар, оформен като лодка. Сякаш буквално е преминавал през Нил, от източния бряг – страната на живите, към западния – страната на мъртвите. По този начин са го пренасяли до храма и главния олтар в погребалния храм, в централната горна част. Скулптурата е стояла в храма една нощ, преди да я върнат по обратния път. Ето защо има смисъл в това изображение на Хатшепсут, коленичила и поднасяща дарове. Двата съда, които държи, са даровете за бога, защото богът е минавал пред тези скулптури, а те са не просто скулптури, а нейни превъплъщения. Интересно е как се променят интерпретациите за живота ѝ. В началото на 20-и век например унищожаването на изображенията ѝ се свързва с идеята, че това не е било нейното място, че е узурпатор, като цяло е представена в много лоша светлина. Много по-положително е виждането за нея в началото на 21-и век. Имало е жени-фараони преди и след Хатшепсут, които са се утвърждавали като владетели, но тя е имала изключителна власт и влияние. Скулптурите и архитектурата, които поръчва, задават важен стандарт и са вдъхновение за по-късните произведения на Новото царство. Представи си да преминаваш край огромните скулптури на Хатшепсут. Всичко това е свързано с ритуалност, с театралност, с изразяване на властта на фараона. Човек не може да коленичи в тази поза повече от минута-две. Неудобно е за пръстите, за коленете. Това е поза, в която можеш да стоиш за много кратко, и въпреки това има нещо вечно в тази скулптура, нещо непреходно. Тази скулптура не цели да общува с нас, със света, тя обитава вечността. Това е образът на владетел, който е и бог.