Хунефер, Книга на Мъртвите

Хунефер и съпругата му Наша са живели по време на Деветнадесетата династия, около 1310 г. пр.н.е. Той е „Царски писар“ и „Писар на божествени дарове“. Той също така е „Надзирател на царския добитък“ и слуга на цар Сети I. Тези титли показват, че заема видни административни длъжности и е близък до владетеля. Местоположението на гробницата му не е известно, но вероятно е погребан в Мемфис.

Високият статус на Хунефер е отразен в изискаността на неговата книга за мъртвите, която е изработена специално за него. Тя и фигурата Птах-Сокар-Озирис, в която е намерен папирусът, са единствените предмети, които могат да се припишат на Хунефер. Папирусът на Хунефер се характеризира със своето добре съхранено състояние и големите и ясни винетки (илюстрации) са красиво нарисувани и оцветени. Винетката, илюстрираща ритуала „Отваряне на устата“, е един от най-известните папируси в колекцията на Британския музей и дава доста информация за тази част на погребението.

Централният елемент на горната сцена е мумията на Хунефер, изобразена поддържана от бог Анубис (или свещеник, носещ маска на чакал). Съпругата и дъщерята на Хунефер скърбят, а трима свещеници извършват ритуали. Двамата свещеници с бели пояси извършват ритуала Отваряне на устата. Бялата сграда вдясно е изображение на гробницата, в която има портална врата и малка пирамида. И двете характеристики могат да се видят в истински гробници от тази епоха в Тива. Вляво от гробницата има изображение на стелата, която би стояла от едната страна на входа на гробницата. Следвайки традициите на египетското изкуство, тя е показана много по-голяма от нормалния си размер, за да може съдържанието ѝ (покойникът, покланящ се на Озирис, заедно със стандартна формула за принасяне на дарове) да е абсолютно четливо.

Вдясно на долната сцена е изобразена маса, на която са поставени различни инструменти, необходими за ритуала Отваряне на устата. Вляво е показан ритуал, при който предният крак на теле, отрязан докато животното е живо, се принася в жертва. След това животното се жертва. Телето е изобразено заедно със своята майка, която може да се тълкува като проявяваща признаци на страдание.

Сцената се чете от ляво на дясно. Отляво Анубис отвежда Хунефер до областта на Страшния съд. Анубис е изобразен също да надзирава везните на съда. Сърцето на Хунефер, представено като купа, се претегля срещу перо, символ на Маат, установения ред на нещата, в този контекст, означаващо праведността. Древните египтяни вярват, че сърцето е седалището на емоциите, интелекта и характера и по този начин представлява добрите или лошите аспекти на живота на даден човек. Ако сърцето не се уравновеси с перото, тогава мъртвият човек е осъден на не-съществуване и изяждане от хищния „поглъщач“, странен звяр, изобразен тук, който е част-крокодил, част-лъв и част-хипопотам.

Въпреки това, тъй като този папирус е посветен на това да се осигури продължаващото съществуване на Хунефер в задгробния живот и е малко вероятно да се покаже този резултат, той е изобразен вдясно, доведен в присъствието на Озирис от неговия син Хор, след като е станал „праведен на глас“ или „оправдан". Това е стандартен епитет, отнасящ се за мъртви хора в техните текстове. Озирис е изобразен седнал под балдахин със сестрите си Изида и Нефтида. В горната част Хунефер е показан да почита редица божества, които надзирават присъдата.

© Настоятелство на Британския музей

R.O. Faulkner, The Ancient Egyptian Book of the Dead (revised ed. C. A. R. Andrews) (London, The British Museum Press, 1985).

R.B. Parkinson and S. Quirke, Papyrus (Egyptian Bookshelf) (London, The British Museum Press, 1995).

S. Quirke and A.J. Spencer, The British Museum book of ancient Egypt (London, The British Museum Press, 1992).