Картини от гробницата-параклис на Небамон

Фрагментите от стенописите в гробницата-параклис на Небамон представляват старателно изобразени портрети на Небамон и семейството му, докато се занимават с работа, както и по време на игра. Някои от тях представят изграждането на погребалния култ, който се почита в гробницата-параклис. Някои показват сцени от живота на Небамон като част от висшето общество. Други го изобразяват да се наслаждава на живота във Вечността със семейството си, например в известната сцена на семеен лов в блатата. Събрани, те украсявали малката гробница-параклис с ярки и интересни изображения на благородническия живот, който Небамон се надявал да продължи в Отвъдния свят.

Небамон е изобразен как лови птици в малка лодка със съпругата си Хатшепсут и младата им дъщеря из блатата на Нил. Подобни сцени вече били традиционна част от украсата на гробници-параклиси от стотици години и изобразяват как мъртвият собственик на гробницата „се наслаждава на живота и наблюдава красотата“, според изписания тук йероглифен надпис.

Тази картина не е просто обикновено изображение на забавление. Плодородните блата са се считали за място на прераждане и еротика. Ловът на животни е възможно да представлява триумфа на Небамон над силите на природата, когато той се преражда. Огромната крачеща фигура на Небамон доминира, вечно щастлив и вечно млад, наобиколен от богатия и разнообразен живот на блатата.

Първоначално е имало друга половина на сцената, която показвала как Небамон лови риба с копие. Тази половина на стената е изгубена, с изключение на две стари снимки на малки фрагменти на Небамон и младия му син. На тях се вижда, че художниците са предали дори люспите на рибите и техния блясък.

Светлокафява котка лови птици между стъбла на папирусова тръстика. Котките били семейни домашни любимци, но причината да бъде изобразена тук, е понеже котката може също да представлява Бога-Слънце на лов за враговете на светлината и реда. Нейните необичайни позлатени очи ни насочват към религиозното значение на тази сцена.

Творците са запълнили всяко пространство с ярки детайли. Блатото е пълно с лотосови цветя и пеперуди монарх. Те са свободно и деликатно нарисувани, със загатната шарка и текстура на крилата им.

Градината на Небамон в Отвъдния живот не се различава от земните градини на богатите египтяни. Басейнът е пълен с птици и риби и е ограден от бордюри от цветя и сенчести редици дървета. Плодовите дръвчета включват сикомора, финикови палми и палми дум – фурмите са изобразени в различни степени на зрялост.

Вдясно от басейна една богиня се навежда от дървото и предлага плодове и напитки на Небамон (вече изгубен). Творците по грешка първоначално са оцветили кожата ѝ в червено, но после я изрисували наново в жълто – правилният цвят за кожа на богиня. Вляво сикоморово дръвче проговаря и приветства Небамон като собственик на градината. Думите му са записани в йероглифите.

Басейнът е показан в изглед отгоре, а около него има три реда дървета. Вълните на басейна са оцветени с по-тъмно син пигмент. Голяма част от него е загубена, също като зеленото на дърветата и храстите.

Небамон бил главният счетоводител , отговарящ за зърното в големия храм на Амон в Карнак. Тази сцена от неговата гробница-параклис показва как отговорни лица инспектират полята. Един фермер проверява граничния маркер на полето.

Наблизо под сянката на сикоморово дърво чакат две колесници за групата длъжностни лица. Други по-малки фрагменти от тази стена днес се намират в Египетския музей в Берлин, Германия, и изобразяват жътва и обработка на зърното.

На изображението старият фермер е оплешивяващ, зле обръснат, зле облечен и с изпъкнал пъп. Той полага клетва, като казва: „Както Великият Бог, който е на небето, повелява, граничният камък е точен!“

„Началникът на измерителите на зърнохранилището“ (в голяма степен изгубен фрагмент) държи въже, украсено с главата на свещения овен на Амон, за измерване на полетата на бога. След като Небамон починал, главата била премахната от въжето, но по-късно, вероятно по време на управлението на Тутанкамон, някой несръчно я възстановил с глинена мазилка и я нарисувал наново.

Този фрагмент е част от стена, която показва как Небамон инспектира стада гъски и добитък. Йероглифи описват сцената и записват какво казват фермерите, докато се движат в процесията. Редуващите се цветове и шарки на добитъка създават невероятно усещане за движението на животните.

Пастирът казва на фермера, който е пред него в процесията:

Името на бог Амон е било изтрито от този надпис – там, където се появява в името и титлата на Небамон. Скоро след като Небамон починал, крал Ехнатон (1352 – 1336 г. пр.н.е.) накарал да изтрият името на Амон от паметниците като част от религиозните му реформи.

Тази сцена е част от стена, която показва как Небамон инспектира стада гъски и добитък. Той наблюдава как фермерите водят животните към него. Неговите писари (секретари) записват броя животни за архивите му. Йероглифи описват сцената и показват какво казват фермерите, докато се суетят в процесията.

Този писар държи палитра (кутия с писалки) под мишница и представя свитък папирус на Небамон. Той е добре облечен и по корема му има малки гънки от мазнини, което показва високопоставената му позиция в живота. Зад него има ковчежета за записките му и торба, която съдържа инструментите му за писане.

Фермерите се покланят и правят жестове на уважение към Небамон. Мъжът зад тях държи пръчка и им казва: „Седнете и не говорете!“ Гъските на фермера са нарисувани като голямо и оживено стадо. Някои от тях кълват по земята, а други пляскат с криле.

Цяла стена от гробницата-параклис показва пир в чест на Небамон. Голи слугини и слуги сервират на приятелите му и роднините му. Женени гости седят по двойки на изискани столове, млади жени се обръщат една към друга и си говорят. Тази еротична сцена на спокойствие и богатство е нещо, на което Небамон да се наслаждава цяла Вечност. Богато облечените гости са забавлявани от танцьори и музиканти, които седят на земята, свирят и пляскат. Думите на песните им в почит на Небамон са изписани над тях:

Някои от музикантите гледат „навън от картината“, като лицата им са изобразени напред в пълен анфас. Това е много необичайно за египетското изкуство и придава усещане за жизненост на тези жени от ниската класа, които са нарисувани недотолкова формално, колкото богатите гости. Младите танцьорки са нарисувани в извити пози и голи, с изключение на бижутата им.

Поставка с големи съдове за вино е украсена с гроздове, лозници и гирлянди от цветя. Много от гостите също носят гирлянди и помирисват лотосови цветя. Всички гости носят пищни ленени дрехи. Творците са нарисували дрехите така, сякаш са прозрачни, за да покажат, че са много фини. Тези елегантни чувствени облекла падат на свободни гънки около телата на гостите.

Кожите на мъжете и на жените са оцветени в различни цветове. Дрехите на мъжете са по-тъмни, а на жените – по-бледи. На едно място творците са променили рисунката на тези дървени столове и са поправили първата си скица с бяла боя.

Шествие от просто облечени слуги носят на Небамон дарове от храна, включително снопове жито и животни от пустинята. Гробниците-параклиси били построени по такъв начин, че хората да могат да дойдат и да поднесат дарове в памет на мъртвите и това е често срещана сцена по стените на гробниците. Бордюрът в долната част показва, че тази сцена е била разположена най-ниско на стената.

Един слуга държи два пустинни заека за ушите. Животните имат козина с чудесна текстура и дълги мустаци. Невероятното майсторство на художествената техника и композицията правят тази иначе обичайна сцена много свежа и жизнена.

Художниците дори са направили различни простите дрехи на слугите. Гънките на всяка пола падат по различен начин. При една от тези поли творецът е размислил и е нарисувал различен набор гънки върху първата версия, която е видима през бялата боя.

M. Hooper, The Tomb of Nebamun (London, British Museum Press, 2007).

R. Parkinson, The painted Tomb-chapel of Nebamun (London, British Museum Press, 2008).

A. Middleton and K. Uprichard, (eds.), The Nebamun Wall Paintings: Conservation, Scientific Analysis and Display at the British Museum (London, Archetype, 2008).