Джакомо Бала, „Улична светлина“

Ако се поставиш на мястото на творец, който се подготвя да рисува картина, то едва ли уличната лампа ще е първият ти избор за нейна тема. Определено не е била първи избор и за повечето художници от началото на 20. век. По-стандартни избори били човешка фигура, пейзаж или натюрморт. През 1910 г. или 1911 г. обаче футуристичният художник Джакомо Бала нарисувал голямо платно, върху което изобразил огромна електрическа улична лампа върху платно с височина над 150 см. В ъгъла виждаме миниатюрна луна. Защо е избрал именно този обект?

Като член на италианския футуризъм Бала искал да създава изкуство, което отразявало бъдещето – тоест все по-индустриализирания и технологичен свят от началото на 20. век. Футуризмът се появил на европейската творческа сцена през 1909 г., когато италианският поет Филипо Томазо Маринети публикувал „Основи и манифест на футуризма“ във вестници в Италия и Франция. В него той обявил, че прехласването по историята и миналите творчески традиции трябва да бъде прекъснато, за да може обществото и изкуството решително да навлязат в модерната епоха. Той прегръщал модерността и враждебно отхвърлял почитаното творческо наследство на Италия („Запалете библиотечните рафтове! Обърнете каналите, за да наводним музеите!“ – писал той). Маринети поставил началото на едно от най-бомбастичните и агресивни авангардни движения на своето време. Писателят възхвалявал новите технологии над традицията. Опитал се да създаде условията за насилствена революция, вместо за удобна стабилност. Творците, които се събрали около него, искали да създават изкуство, което поставя под светлините модерните механични открития като самолети и автомобили, най-вече защото предоставяли на зрителя възможност за нови преживявания – заради скоростта на тези нови начини за придвижване.

В този смисъл Улична светлина на Бала се явява вид показно на нагласите на футуристите. Бала отхвърлил традиционните тематики и вместо това изрисувал обект, който бил изрично модерен и технологичен – една от новите електрически улични лампи, които тъкмо били поставяни в Рим, където Бала живеел. Поставянето на електрифицирано градско осветление било вълнуващ признак за технологичен напредък за футуристите, от една страна, и могъщ символ на изоставянето на миналото на древния Рим и влизането му в модерната епоха, от друга.

Малкият лунен сърп, който Бала включил в картината, също илюстрирал футуристичните идеали. Точно както уличната лампа обозначавала бъдещето, малката луна обозначавала миналото. Бала приемал това,отчасти буквално. В миналото хората разчитали на луната, за да виждат нощем. В модерната епоха разчитали на електричеството. Но Бала ни отпраща и към много писания на Маринети, в които луната се използвала като символ на творческия традиционализъм, който футуристите искали да разрушат. Това е обобщено в слогана „Да убием лунната светлина!“. Маринети атакувал нежната светлина на луната и дългата ѝ връзка с традиционната романтика и сантименталност. Той порицал миналите поколения творци и поети и ги нарекъл „любители на Луната“. Призовавал на нейно място да се настанят по-модерни и агресивни символи – като състезателна кола или влак. Улична светлина от крушката надделява над беглата светлина на луната и е визуален еквивалент на гореспоменатите идеи.

Бала бил един от по-старите членове на футуристичното движение и по време на основаването му през 1909 г. вече имал установена кариера на художник. Преди да се присъедини към футуристите, той работел в един от стиловете, които били популярни в Европа през последните години на 19. век. Художествените историци често го наричали постимпресионизъм. В Италия един от най-видните постимпресионистични стилове бил дивизионизмът. Той се наричал така, тъй като при него цветовете на платното били разделяни на съставните си части, а мазките с четката били видими, вместо да се сливат в едно. Един от най-добре познатите примери на дивизионизма е Неделен следобед на остров Гран Жат на Жорж Сьора. Улична светлина била нарисувана в ранните години на футуризма и стилът на Бала тук все още се доближавал до дивизионизма. Бала е положил явни, смели мазки с четката с повтарящ се V-образен шаблон, за да илюстрира светлината и енергията, които се излъчват от лампата. Наситените цветове на Улична светлина също са типично дивизионистични – от почти ослепителното бяло и жълто в центъра на лампата до по-хладните оттенъци на цветовете, които са по-отдалечени от крушката.

Улична светлина била приета радушно от страна на художниците съмишленици на Бала. В групов манифест, който бил написан през 1910 г. със заглавие „Футуристичната живопис: технически манифест“, тази творба бива обявена за превъзходен пример за футуристична тема и стил. Групата възвеличила „електрическата крушка, която с конвулсивни трепвания крещи най-сърцераздирателните експресии на цвета“.

Въпреки тези твърдения Бала и други футуристични художници скоро щели да изоставят дивизионизма. В крайна сметка счели, че той е твърде тясно свързан с миналите поколения, че да е „от бъдещето“. След като футуристите заедно посетили Париж през 1911 г., някои от тях възприели аспекти от кубизма, но изменили част от техниките, за да наблегнат по-ясно върху футуристични теми като модерни технологии, движение и скорост. Но Бала започнал жадно да проучва как движението може да бъде нарисувано по различни начини. Отначало, в поредица картини през 1912 г., той изобразявал движението, като рисувал много малки отрязъци от време в поредица, както в Динамизъм на куче на каишка (по-горе). По-късно, през 1912 г. и началото на 1913 г., Бала навлязъл във фаза на проучване на абстракцията. Тогава рисувал движението на движещи се коли, птици в полет и дори самата светлина. Правел това чрез геометрични форми, динамични линии и абстрактни модели от цветове. Картини като Абстрактна скорост (по-долу) поставили Бала в предните редици на европейските творци пионери в пълната абстракция. Улична светлина, която била нарисувана само няколко години преди тези експерименти, била визуален манифест, който в крайна сметка подтикнал пренасочването на футуризма в тези нови посоки.