Карло Кара, „Погребение на анархиста Гали“

„Ще възпеем огромните тълпи, въодушевени от труда, удоволствието и бунта.“ – заявил Ф. Т. Маринети в „Основи и манифест на футуризма“ (1909 г.). Такива тълпи се срещали все по-често в индустриалните градове в Северна Италия като Милано, където живеели футуристите.

С тази картина Карло Кара е отдал почит на Анжело Гали, който загинал при стачка в Милано, и е изобразил последвалия погребален парад до гробището, където избухнало насилие между анархистите и полицията. В центъра на платното е вдгинат рисковано на ръце червеният ковчег на Гали. Около него се вижда хаотична експлозия от фигури, облечени в типичното за анархистите черно, които са осветени и пронизани от светлина. Тя се излъчва и от ковчега, и от слънцето.

Анархистките корени на футуризма

Кара живеел в Милано и бил част от анархистки групи. Той присъствал на споменатото погребение и го е споменал в своите мемоари Моят живот (La mia vita, 1945 г.):

„Без да го целя, се озовах в центъра на случката. Пред себе си виждах ковчега, покрит с червени карамфили, люлеещ се опасно върху раменете на носачите. Kонете се развилняха, пръчки и копия се сблъскаха. Изглеждаше сякаш трупът може да падне на земята всеки миг, а конете да го стъпчат. Дълбоко разтърсен, веднага щом се прибрах, започнах да рисувам това, което видях с очите си.“

В своята автобиография Кара е свързал погребението с по-ранните стачки от 1904 г., които са придобили митологичен статус в историята на италианската политика. В действителност събитието се е случило 2 години по-късно по време на по-малък протест, който бил отразен в Кориере дела Сера (Corriere della Sera) на 14 май 1906 г. При писането на мемоарите си години по-късно – през 1945 г., след падането на фашизма – Кара вероятно е предпочел да свърже опита си с важен момент от историята на италианския анархизъм.

Въздействието на кубизма

В подготвителната рисунка за Погребение Кара е използвал еднофокусна перспектива и е комбинирал детайли и динамизъм в изобразяването на сцената. Когато той започнал да работи върху картината през 1910 г., тя може и да е изглеждала подобно на тази рисунка, но през 1911 г. футуристичните творци отишли на първото си пътешествие в Париж и видели примери от кубизма на Пикасо. Когато се върнал, Кара променил платното и приложил начупената перспектива, която виждаме в картината сега.

Все пак футуристите наблягали на факта, че тяхната абстракцията се различавала значително от тази на кубистите. Те подчертавали динамизма, за разлика от статичния аналитичен кубизъм. В „The Exhibitors to the Public“ – манифестът на футуристите, който бил публикуван в каталога на първата им изложба в Париж през 1912 г. – те написали следното твърдение, което вероятно е препратка към тази картина:

„Ако нарисуваме фазите на бунт, жужащата тълпа с вдигнати юмруци и шумните брожения на кавалерията биват предадени върху платното със снопи от линии, които съответстват на всички враждуващи сили спрямо общия закон за насилие в картината.“

Претворената картина на Кара също така доближава в по-голяма степен зрителя до действието и е в съответствие с желанието на футуристите да го поставят „в центъра на картината“ – цел, която те изразили във „Футуристичната живопис: технически манифест“ (1910 г.). Ярките мазки боя върху повърхността на картината на Кара, които рядко се виждат в репродукциите, също индикират задължеността на футуризма към италианските дивизионисти, които ги предшествали.

Интересът към директната връзка между зрителя и картината става особено забележим, когато сравним Погребение на анархиста Гали с Четвъртото съсловие (Il Quarto Stato) на Джузепе Пелици да Волпедо (1898 – 1901 г.), която има подобна тема.

Историческа битка

Въпреки формалните си новости, Погребение била необичайна картина за футуризма, понеже темата и широкият мащаб ѝ придавали исторически изглед. Алфред Х. Бар младши, първият директор на Музея на модерното изкуство, точно година, след като музеят закупил картината, писал: „фундаментално, в основните си линии и маси Погребение на Кара е класически организирана като картина с батална сцена от 15. век на Паоло Учело.“ (Twentieth Century Italian Art, 1949 г.).

След като се отдалечил от футуризма през 1916 г., Кара проявил силен интерес към Учело. Написал дълга статия, в която споменал Битката при Сан Романо в „Уфици“ – едно от трите платна за тази битка на Учело. Кара може би е познавал другите 2 версии, преди да нарисува Погребение, тъй като посетил и Лувъра, и Националната галерия в периода 1899 – 1900 г. Композицията на сблъсъка между анархистите и полицията най-много се доближава до версията в „Уфици“. Доминират черно и червено, което наподобява версията в Лувъра. А мелето от знамена, копия и кранове, които се издигат в небето, присъства и в трите.

Картината на Кара се е превърнала в символ на футуризма и заради враждебната си тематика, и заради формалните си новости. Връзката ѝ с анархистката политика, кубизма и баталните картини напомня за разнообразните идеи, които се носели из Европа в началото на 20. век.

Есе на д-р Розалинд Макевър

Допълнителни ресурси:

Тази картина в МоМА

Ф. Т. Маринети, „Основи и манифест на футуризма“ (1909 г.), прочетено от Чарлз Бернщайн

Статия за Карло Кара в Уикипедия

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Вписване в профила

Сортирай по:

Все още няма публикации.

Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.