Дюшан-Вийон, "Кон"

(оживена музика на пиано) В някои отношения 20 век започва през 1914 г. с избухването на Първата световна война и в крайна сметка с краха на великите империи от 19 в. Това е момент на преход и тази идея е красиво въплътена в скулптура от Реймънд Дюшан-Вийон на име "Големият кон" от 1914 г. На практика създаването на тази скулптура било прекъснато от Първата световна война и така наистина е ключова за 20. век и скулптурата. Всъщност скулпторът е успял да я завърши, едва когато излязъл в отпуск от армията. Та какво виждаме? Виждаме кон, но само когато застанем на определени места, докато вървим около нея. От мястото, на което стоим в момента, виждаме препускащ кон. Къде го намираш? Тази вертикална форма като крак и виждам диагонала зад нея като събиращи се крака, както се събират краката на кон, когато препуска. Та виждам кон в движение, гривата му, вееща се от вятъра, и главата му в тези кръгли форми отдолу. Ах, ясно. Мога да различа малко по-заоблени форми най-отпред, които може би очертават лицето му едва забележимо, и със сигурност виждам част от копито долу. Това обаче е твърдо парче метал. Геометрично е. Със сигурност не е натуралистично представяне на кон. Макар че ако погледнеш ранните скици на скулптурата, можеш да видиш нещо извлечено директно от природата. Така е. Наистина само от много специфични гледни точки, докато се разхождаш около него, едва заприличва на кон, а в по-голямата си част изглежда много механичен. Сякаш виждам болтове, гайки и нитове. Наистина е останала само следа от кон, само следа от органичното. Това, което виждаме вместо това, са зъбни колела, бутала и ротори и трансформацията към машина. Това е силата на 20. век. Може да го свържем с кубизма поради редуцирането на коня до геометрични форми, както и с футуризма поради интереса към движението и динамиката. Прилича много на машина. Виждаме тъмния бронз, твърди ъгли и ръбове, машинна повърхност, всичко това я прави индустриален продукт. Великите сили влизат в Първата световна война, мислейки, че това вероятно ще е война подобна на онези от 19. век, а всъщност е война, която разрушава великите европейски империи. Война, в която рицарството и конете са заменени от танкове. Конете са били абсолютно неефективни в Първата световна война. Да, така е. Имало е окопи, имало е горчичен газ. Имало е бодлива тел. А вероятно най-разрушителни са били картечниците, които можели да стрелят през полетата на Белгия и Северна Франция, така че конете и кавалеристите нямали никакъв шанс. Били заменени от броня и бронирана техника. Разполагаме с тази скулптура в този критичен момент, този преход от 19. век, от историческия директен вид битка към механизирана битка, която е далеч по-смъртоносна. Наистина напомня за начина, по който се води война сега в началото на 21. век. Това е скулптура, която едновременно е красива и плашеща. Обединява страховете и надеждите ни. Механизацията, която конят репрезентира, машинната епоха е покачила стандарта на живот. Сътворява прекрасни неща, но също така донася и ужасно насилие, а това цялото усложнение е обхванато прекрасно от художника тук. (весела музика на пиано)