Война и динамизъм

С разширяването на Великобритания като империя в началото на 20. век, през Едуардския период – или управлението на крал Едуард VII – се случили драматични промени в изкуството. Едуард бил отчасти отговорен за възхода в популярността на изкуството на континентална Европа като резултат от многобройните си пътешествия. Междувременно епохата на Титаник, време на героични пътешествия и великолепни машини, завладяла въображението на футуристите и британските им съмишленици вортиците, Те създали фрагментирани и динамични картини и скулптури. По този начин изразявали движението и енергията на модерния свят. Уникални форми на непрекъснатост в пространството на Умберто Бочони със своето вихрено изобразяване на скоростта вдъхновилa британски творци като Кристофър Ричард Уини Невинсън и Дейвид Бомбърг. Те създали свои собствени динамични творби. Други медии, като киното и фотографията, допълнително окуражили творците да опитат да уловят и предадат визуално същността на движението.

Но тази възхвала на скоростта и силата на машините бързо приключила с избухването на Първата световна война през есента на 1914 г. Емблематична за времето си била скулптурата Торс от метал от „The Rock Drill“ на сър Джейкъб Епщайн. Тя е шокираща футуристична фигура, излята от тежък бронз. Дългата ѝ войнствена глава се подава от бронирано тяло, което е балансирано върху масивна пневматична бормашина за скали. Механизираното насилие, което придружавало избухването на Първата световна война, накарало Епщайн да преосмисли скулптурата си. Затова той премахнал бруталната долна половина и представил само торса. Някога внушителна и могъща, изрязаната фигура се превърнала в различен вид символ – жертва на насилието на модерния живот.

Картината на Дейвид Бомбърг Калната баня от 1914 г. е също така зловеща. Нейните назъбени футуристични фигури изобразяват посетители на парна баня в източен Лондон. Заглавието и начупените форми извикват тревожността на окопната война, каквато до голяма степен била Първата световна война. Картината на Бомбърг също носи силен оттенък от еврейската идентичност на твореца, тъй като традиционната парна баня (или schvitz) била общностен и духовен елемент от еврейския бит. Други творци като Марк Гертлер и Леон Кософ също рисували картини, които пресъздавали еврейския бит и идентичност от перспективата на мигрант.

Тази и много други творби, които били създадени във Великобритания по време на Първата световна война (дори изображения на веселби и ежедневен живот), били пропити с меланхолията, която се спуснала над страната по време на войната. С края на конфликта през 1919 г. с Версайския договор на преден план изпъкнали дебатите между радикалния авангард и установените институции на изкуството, тъй като модерните творци се опитали да павират пътя за изкуство в зората на трагедията.

В годините между двете световни войни бушували дебати за подходящия отговор на изкуството на войната и на възхода на фашизма в Европа през 30-те години на 20. век. Всеки творец имал собствен отговор на тази неизбежност. По това време било създавано изкуство в разнообразни стилове – от целенасочено наивни и носталгични картини до чиста абстракция. Това, което ги свързвало, била споделената вяра в жизнеутвърждаващите качества на изкуството въпреки всичко, което се случвало.

В картината си Зебра и парашутот 1930 г. Кристофър Ууд е подхванал сюрреалистичен подход в опита си да улови духа на времето. Създал е нелепо изображение, като поставя зебра в елегантна модернистична постройка. Неговата картина показва обнадежденото и дори игриво отношение на изкуството в годините между двете войни. Използвал и зебрата, и сградата като символи на новото и екзотичното, на нещата, които предстои се сбъднат. Малката фигура на заден план обаче виси отпусната и безжизнена от парашута си и придава на картината зловещо усещане за лоша поличба.

Това, разбира се, било точно преди избухването на Втората световна война през 1939 г., преди разхрухата да бъде отприщена в Европа и света за пореден път. Радикални творци като Пийт Мондриан и Ном Габо избягали от преследването на нацистите и политическата нестабилност на континента и се установили в Лондон. Със себе си донесли модернистичните принципи на изкуството и дизайна и укрепили връзката си с авангарда във Великобритания. Изкуството на 40-те години на 20. век и във Великобритания, и по света отново се сблъскало с въпросите, пред които било изправено само преди няколко десетилетия. Има ли културата силата да поддържа доброто и как да вървим напред и в изкуството, и в живота? Британските творци отговорили на този въпрос с творби, които носели визията на песимизъм, оптимизъм, разрушение и утопични идеали, подбудждания на бруталност и милосърдие. Всички те били различни отговори на едни и същ въпроси. Те разширили границите на творческите материали и занаятите си. И посели семената на новото поствоенно изкуство от следващите десетилетия.