Умберто Бочони и футуристичният град

От д-р Чарлз Креймър и д-р Ким Грант

Градът се издига на Умберто Бочони е почти 3 метра широка и представлява изображение с поразително могъщество. Огромни работни коне бушуват из платното. Абстрактните им тела се разтварят в пространството и светлината, а хамутите им сочат нагоре, досущ като криле. Около огромните зверове стоят работници. Те са изобразени в динамични, издължени пози и също частично се разтварят в ярките, завихрени мазки, които покриват повърхността на платното. Бочони е превърнал една строителна площадка в символично изображение на могъщите сили, които са поддържали духа на модерния град.

Като копитата на огромни стоманени коне

Картината съдържа удивително противоречие. На нея е пресъздадена строителна площадка на нова електроцентрала в покрайнините на Милано – първият модерен индустриален град на Италия. В горната част на картината може да видим строежа на сградата, високи комини и вляво – електрически трамвай. Сцената на преден план обаче далеч не е модерна. Тук виждаме суровата сила на човешкия и животинския труд, вместо силата на машините. Този контраст между модерния град и необходимия за изграждането му труд отразява забавилата се индустриализация на Италия в началото на 20. век.

Футуристите били отявлени поддръжници на модернизацията на Италия. Те били ръководени от поета Филипо Маринети и изисквали да се прекъсне издигането на мъртвото минало на Италия в култ и призовавали към разрушаването на музеи, библиотеки и културни паметници. Възхвалявали модерните технологии, електричеството, стоманата и скоростта на автомобилите, влаковете и самолетите. Като допълнение към тези свои убеждение, те подкрепяли и агресивната мъжественост и изрично отхвърляли феминизма.

Картините на Бочони наглед често са отразявали поетичната образност на Маринети:

„Ще пеем за велики тълпи, въодушевени от работата, от насладата и от бунта. Ще пеем за многоцветните, полифонични приливи на революцията в модерните столици. Ще пеем за живия нощен плам на арсеналите и корабостроителниците, пламтящи с яростни електрически луни; за лакомите железопътни гари, които поглъщат змии от пушек; за фабриките, увесени на облаци от извитите линии на дима си... за широките гърди на локомотивите, чиито колела тракат по релсите като копитата на огромни стоманени коне ...“
– Филипо Маринети, „Основите и манифеста на футуризма“, преведено на английски от Р. У. Флинт, препубликувано в Art in Theory 1900-2000: An Anthology of Changing Ideas (London: Blackwell, 2003), стр. 148.

Да нарисуваш универсалния динамизъм

Освен чрез размътените форми на абстрактните коне, Градът се издига предава интензивната енергия на модерния град и работниците му чрез ярките си цветове. Бочони е положил боята с видоизменена дивизионистична техника (която е била разработена от френските постимпресионисти през 19. век и най-вече Жорж Сьора). При тази техника с малките мазки от допълнителни цветове се създава ярка, блещукаща повърхност. Липсват сенки, но вихри и лъчи от бяла боя заливат фигурите със своята блестяща светлина.

В унисон с концепцията на Бочони за универсалния динамизъм, който обединява всичко, размитите мазки боя наподобяват молекули от материя, които постоянно оформят нови обекти и енергия. Композицията се издига нагоре и сякаш нищо не изглежда стабилно. Фигурите създават мощни диагонали, които се издигат от дясно наляво в предния план. Втори диагонал се издига от ляво надясно в задния план, където сцената се отдръпва в облачен, ъгловат изглед на индустриални комини.

Силата на масите

Фигурите в Градът се издига нямат лица и не представят конкретни личности. Те са част от градската тълпа, единици от потенциално съкрушителна сила – новите маси на модерния град. Футуристите възхвалявали жизнеността на градските тълпи и дори опитвали да подстрекават към бунт и размирици, като обиждали публиката по време на агресивни публични изпълнения на поезията и манифестите си. Може да видим тази страна от нагласите на футуристите в картината на Бочони Бунт в галерията, която той създал, докато все още довършвал Градът се издига.

Що се отнася до темата и местоположението, Бунт в галерията е почти пълна противоположност на Градът се издига. Вместо строителелна площадка на дневна светлина в новите индустриални предградия, на нея е изобразена нощна сцена в популярния пасаж с магазини „Галерия Виторио Емануел II“ в сърцето на стария град на Милано. Хората може и да са също така безлики, но са добре облечени и е повече от явно, че принадлежат към средната класа. Мъжете са с костюми и вратовръзки. Жените носят модни облекла в ярки цветове и големи шикозни шапки. Ослепителни сфери от електрическа светлина огряват горната половина на картината и осветяват тълпата пред стъклата на кафене.

В своя текст „Футуристичната живопис: технически манифест“ Бочони обявил:

„Обновената ни осъзнатост не ни позволява да гледаме на отделния човек като център на универсалния живот. Страданието на един човек ни интересува също толкова, колкото страданието на една електрическа лампа, която с конвулсивни напъни крещи най-сърцераздирателните си експресии от цвят. Хармонията на линиите и гънките на една модерна рокля въздейства също така върху чувствителността ни...“
– Умберто Бочони, „Футуристичната живопис: технически манифест“, препечат от Art in Theory 1900-2000, стр. 151.

Бунт в галерията демонстрира в пълна степен твърдението на Бочони, че светлината и облеклото са също толкова интересни, колкото са и хората.

Причината за бунта е неизвестна. Две жени, които са облечени в синьо и зелено, се бият пред кафенето. Трима мъже са се вкопчили един в друг пред тях. Голяма тълпа се е втурнала отляво с вдигнати ръце, докато група фигури с бегли очертания прави жестове пред биещите се жени. Фигурите в периферията тичат и към, и настрани от централната група. Сцената е изобразена от безопасно разстояние и виждаме мелето отгоре като безучастни наблюдатели.

Въпреки че бунтът е потенциално опасен, излъчването на картината е преобладаващо ведро с ярките си дивизионистични цветове и мазки. Силните вертикални линии на „Галерия Виторио Емануел II“ се надвесват над подивялата тълпа в долната половина на картината, като създават чувство за баланс и подсилват усещането ни за психологическо разстояние.

Сцената е вълнуваща, без да изглежда заплашителна. Този безчувствен подход към улична крамола отразява убеждението на футуристите, че бунтът, революцията и войната са пречистващи преживявания и измитат провалите на миналото, за да обновят света.

Промяна в стила

Малко по-късната картина на градска сцена Улицата влиза в къщата е показателна за значителната промяна в стила на Бочони, която настъпила след запознаването му с кубистичните техники при посещение в Париж през 1911 г. Начупеното пресъздаване на предметите и пространството при салонния кубизъм не само било по-съвременно от техниките на дивизионизма, но и било ефективен начин, по който футуристите да предадат модерните си концепции за пространство и време.

Подобно на много от салонните кубисти, футуристите били повлияни от философията на Анри Бергсон, както и от скорошни научни открития като рентгеновите лъчи и новата физика на Айнщайн. Те прегърнали концепциите на симултанизма и универсалния динамизъм и потърсили нови начини да изобразят жизнената енергия на Вселената в картина. Бочони обявил, че пространството вече не съществува и ще рисува самото усещане за динамика, а не отделни обекти. Той също обещал, че ще постави зрителя в центъра на картината.

Улицата влиза в къщата е буквален израз на това негово обещание. В центъра ѝ е жена, която стои на балкона си и наблюдава мъже, които строят фабрика. Начупени сгради рамкират строителната площадка в центъра, а калейдоскопски ред от греди, тухли и фигури се издига нагоре, огражда и на места пронизва тялото на жената. Тя е надвесена някак колебливо над главозамайващата гледка, а ние сме надвесени още по-несигурно точно над нея. Пред нас изпъкват комплексността на сцената и живителните ѝ цветове и сме привлечени да съпреживеем психологически градското объркване. Това създава в нас много по-различно въздействие от отдалечената гледна точка в Бунт в галерията.

Стремежът на Бочони да постави зрителя в центъра на картината бил отражение на концепцията му за реалността, в която времето и пространството постоянно текат и са в съприкосновение, и той, като творец, усещал жизнените сили, които протичат из всичко. С изобразяването на въодушевлението на бунтуващите се тълпи, строенето на новия град и електричеството, което захранвало този процес, Бочони предал своята чувствителност към новите форми и енергии на модерния свят.

Допълнителни ресурси:

Научете повече за интереса на футуристите към бунтовете в блога Checklist на музея „Гугенхайм“

Прочетете още за Умберто Бочони във „Времевата линия на историята на изкуството на Хайлбрън“ на музея на изкуството „Метрополитън“

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Вписване в профила

Сортирай по:

Все още няма публикации.

Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.