Въведение в италианския футуризъм

Представи си да си толкова въодушевен/а от технологиите, че да кръстиш дъщеря си Перка (от перка на самолет)! Днес приемаме технологичните удобства за даденост, но в зората на

миналия век иновации като електричеството, рентгеновите лъчи, радиовълните, автомобилите и самолетите били невероятно вълнуващи. Италия изоставала зад Великобритания, Франция, Германия и САЩ, що се отнася до скоростта на индустриалното си развитие. По отношение на културата, артистичната репутация на страната била свързана с древното, ренесансовото и бароковото изкуство. Казано с две думи, Италия символизирала миналото.

В началото на 20. век се появила група млади и непокорни италиански писатели и творци с нагласата да възхвалят индустриализацията. Те били фрустрирани от западащия статус на Италия и вярвали, че „Епохата на машините“ щяла да доведе до изцяло нов световен ред и дори обновена осъзнатост.

Филипо Томазо Маринети, главатар на тази група, нарекъл движението футуризъм. Неговите членове се стремили да уловят идеята за модерността, усещанията и естетиката на скоростта, движението и индустриалното развитие.

Маринети поставил основите на футуризма през 1909 г. с публикуването на своя „Футуристичен манифест“ на първа страница на френския вестник Фигаро. Манифестът задал парлив тон. Маринети критикувал остро културните традиции на Италия (passatismo) и призовал за унищожаването на музеите, библиотеките и феминизма. Футурзимът бързо се разраснал до международно движение, а поддръжниците му започнали да пишат допълнителни манифести за почти всеки вид изкуство: живопис, скулптура, архитектура, музика, фотография, кино и дори мода.

Художниците на футуризма – Умберто Бочони, Карло Карà, Луиджи Русоло, Джино Северини и Джакомо Бала – подписали своя първи манифест през 1910 г. (а именно Бала кръстил своята дъщеря Елица Перка!). Първоначално футуристичните художници се позовали на оптическите и цветовите експерименти от края на 19. век. През есента на 1911 г. Маринети и част от тях посетили Есенния салон в Париж и се срещнали за първи път с кубизма. Кубизмът имал непосредствено влияние върху творчеството им, както например може да видим в Материя на Бочони от 1912 г. Въпреки това футуристите тръбели, че техните творби са напълно оригинални.

Футуристите били особено развълнувани от творбите на учения и фотограф от края на 19. век Етиен-Жул Маре, чиито хронофотографски (базирани на времето) изследвания изобразили механиката на движение на животните и хората.

Предшестващи появата на киното, иновативните експерименти на Маре със стопкадър фотографията повлияли силно на Бала. В своята картина Динамика на куче на каишка художникът закачливо е изобразил краката на кучето (и на този, който го разхожда) като последователни движения в пространството и времето.

Очаровани от идеята за динамичността, футуристите се стремили да пресъздадат усещанията, ритъма и движенията на обекта в своите картини, поеми и манифести. Тези характеристики са красиво изразени в най-емблематичния шедьовър на Бочони – Неповторими форми на непрекъснатост в пространството (по-горе).

Блестящият бронз придава механизиран вид на скулптурата на Бочони и тук откриваме идеализираната от футуристите комбинация на човек и машина. Позата на фигурата е едновременно елегантна и стабилна. Въпреки непреклонното отхвърляне на класическите изкуства, склуптурата му всъщност прилича много на Нике от Самотраки.

Футуризмът бил едно от най-политизираните художествени течения на 20. век. То обединило художествени и политически теми и цели, за да задвижи промяна в Италия и в цяла Европа. Футуристите се събирали на т.нар. serate futuriste или вечери на футуризма, на които рецитирали стихове и споделяли изкуството си, но и крещели политически заредени послания с надеждата да подстрекават към бунт. Те вярвали, че агитацията и разрушаването на старото щели да прекъснат тогавашното статукво и да помогнат за създаването на по-силна и енергична Италия.

Тези нагласи ги подтикнали да подкрепят начеващата война и, както повечето от членовете на групата, Бочони се записал в армията по време на Първата световна война. Той бил стъпкан до смърт след падане от кон по време на военно обучение. След войната силният национализъм на футуристите ги съюзил с Бенито Мусолини и неговата Национална фашистка партия. Въпреки че футуризмът продължил да се развива в нови области (например аеропитура) и да привлича нови членове – т.нар. второ поколение футуристични художници – силните връзки на движението с фашизма усложняват изучаването на това исторически значимо изкуство.

Есе на Емили Касдън