Основно съдържание
Курс: Модерното изкуство през ХХ век > Раздел 4
Урок 1: Футуризъм и Голямата война- Въведение в италианския футуризъм
- Футуристично свободно рисуване с думи
- Умберто Бочони и футуристичният град
- Умберто Бочони, „Уникални форми на непрекъснатост в пространството“
- Умберто Бочони, "Динамизмът на футболист"
- Джино Северини, „Динамичен йероглиф на „Бал Табарин““
- Джакомо Бала, „Улична светлина“
- Карло Кара, „Погребение на анархиста Гали“
- Дюшан-Вийон, "Кон"
- Война и динамизъм
- Изкуство и литература на Великобритания през Първата световна война
© 2024 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Умберто Бочони, „Уникални форми на непрекъснатост в пространството“
Футуристите искали да освободят изкуството от хватката на Класическия и Ренесансовия стил, които все още преобладавали в Италия в началото на 20. век. Според някои Уникални форми на непрекъснатост в пространството представлява фигура, която крачи към бъдещето. Развълнувата му повърхност сякаш се мени пред очите ни. Около 50 години след като Чарлз Дарвин представил своята теория за еволюцията и около 30 години след формулирането на „свръхчовека“ от Ницше, Бочони създал скулптура на бъдещия човек: мускулест, динамичен и подвижен.
Движението като форма
Лицето на скулптурата е пресъздадено абстрактно като кръст, който наподобява шлем – правдоподобна препратка към жадждата за война на футуристите. Фигурата сякаш няма ръце, но от гърба ѝ се подават форми, които наподобяват крила. Тези издатини обаче не са задължително част от самата фигура, тъй като Бочони е изваял както фигурата, така и заобикалящата я среда. Изместеният от движението на фигурата въздух е облечен във форми, които не се различават от тези на действителното тяло. Погледнете например подобните на пламъци форми, които започват от прасците и изобразяват въздуха, който се завихря при движението на тялото.
Бочони е описал идеята си за оформяне на средата около самата скулптурна фигура в „Технически
манифест на футуристичната скулптура“ (1912 г.), където е изложил и въздействието, което е получил от скулптора Медардо Росо, италиански съвременник на Огюст Роден, който работил в Париж (и ставал все по-популярен в Италия през този период благодарение на усилията на футуриста Арденго Софичи). Росо създавал импресионистични гипсови или бронзови бюстове, покрити с восък, на хора от Париж. Фигурите му се сливали с околното пространство, както може да се види в неговата Импресии от булеварда: жена с воал, 1983 г. Уникални форми на непрекъснатост в пространството също е била сравнена с безръката фигура на Вървящият мъж на Роден от 1907 г.
Уникални форми е част от поредица скулптури на ходещи фигури, която Бочони създал през 1913 г. До 1912 г. той творил като художник, но след като посетил
Париж и видял скулптурни иновации като триизмерните кубистични експерименти от хартия на Брак, Бочони се обсебил от скулптурата. Вървящите му скулптури продължили темата за човешкото движение, която може да се наблюдава в картини като Динамизъм на футболист от 1913 г.
Движението е било ключов елемент за Бочони и други футуристи, тъй като технологията на транспорта (автомобили, велосипеди и влакове) позволила на хората да се придвижват с все по-голяма скорост. Футуристите често изобразявали моторизирани превозни средства и възприятието, което станало възможно заради тях – размазаните, мимолетни, фрагментарни гледки, които били създадени от тази нова скорост.
Нарушаване на собствените си правила
За разлика от своя колега футурист Джакомо Бала, който използвал повтарящи се форми, за да пресъздаде движението в творби като Динамизъм на куче на каишка (1912 г.), Бочони синтезирал различните позиции в една динамична фигура. Въпреки че Уникални форми на непрекъснатост в пространството е най-прочутата футуристична скулптура, някои от нейните аспекти не пасват на заявените от артистите принципи. Например три години преди да създаде своята скулптура, Бочони и други футуристи се отрекли от рисуването на голи тела, тъй като го смятали за безнадеждно затънало в традицията – а Уникални форми е всъщност гол мъж, макар и абстрактно предаден чрез преувеличените мускули и вероятно прикритата си с шлем глава.
Бочони нарушил правилата и на собствения си „Технически манифест на футуристичната скулптура“, където заявил, че футуристичната скулптура трябва да е изградена от силни, прави линии: „Правата линия е единственият начин да се постигне примитивната чистота на новата архитектонска структура на маси или скулптурни зони“. Явно е, че тук все още не е осъзнал потенциала на динамичните извивки, които са изразени толкова силно в тази негова творба. В манифеста си твърдял също, че скулптурата не трябва да бъде направена само от един материал или от традиционни материали като мрамор или бронз.
Бронз или гипс?
Бочони създал няколко скулптури от смесени материали, а оригиналът на Уникални форми нанепрекъснатост в пространството бил, както повечето негови скулптури, изработен от гипс. Бронзовите версии, които са ни познати, са отливки, които са били направени дълго след смъртта му през 1916 г. Оригиналната бяла гипсова скулптура, която понастоящем е в Сао Паоло, изглежда по-преходна и деликатна, отколкото по-късните бронзови отливки, и по този начин пасва по-добре на футуризма, тъй като много футуристи твърдели, че предпочитат произведенията им да бъдат разрушени от по-иновативни творци, отколкото да бъдат запазени в музей.
Уникални форми е била изобразена и на 20-центовата монета на италианското евро. Тя е и най-известният символ на футуризма и напомняне, че самото движение било динамично
и не винаги спазвало собствените си изявления. Футуристите опитвали да намерят начин да изчистят наследството на историята на изкуството, за да може бъдещето да дойде по-бързо. Но Уникални форми често бива сравнявана с древногръцката Нике от Самотраки и с Аполон и Дафна на Джовани Лоренцо Бернини. Футуристите искали да разрушат музеите, но в крайна сметка творбите им били прибавени към канона на италианското скулптурно изкуство.
„Музеите: абсурдни кланици за художници и скулптори, които се колят жестоко един друг с цветни удари и удари с линии по протежение на стените на раздора!“–Ф. Т. Маринети, „Основи и манифест на футуризма“, 1909 г.
Есе на Розалинд Макeвър
Допълнителни ресурси:
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.