Джино Северини, „Динамичен йероглиф на „Бал Табарин““

Динамичен йероглиф на Бал Табарин на Джино Северини ни придърпва в дивото въодушевление на парижки нощен клуб. Тук той е комбинирал кубистичната техника на начупени равнини с многократно повторение. По този начин Северини е създал ярък калейдоскоп от частично съзирани фигури в движение. В центъра на картината доминират две танцуващи жени – едната с руси къдрици вляво и другата с черна коса вдясно – и развихтена розово-лилава рокля. Роклята е декорирана със завъртяни шарки от истински пайети, които надграждат блестящата игра на светлината в картината.

Акцентът на картината върху динамизма е характерен за италианския футуризъм. Същото е валидно и за темата – модерен градски живот. Футуристите приветствали енергията на модерния град, тълпите и електричеството му. Те възприели кубистични техники, с които да предадат усещането за движение във времето. В същото време отхвърлили това, което възприемали като по-статичен и аналитичен подход на кубистичните художници. В кубистичните картини се използвали множество фрагментирани изгледи, което предполагало, че зрителят се мести около обекта. Във футуристичните картини, от друга страна, сцената изглеждала сякаш се мести около зрителя.

Северини живял в Париж и бил приятел с много авангардни художници, включително Жорж Брак и Пабло Пикасо. В Динамичен йероглиф той е възприел техните съвсем пресни иновации – включване на нарисувани думи и поставяне на пайети като колаж върху повърхността на картината. Темата, ярките цветове и декоративността на рисуването на Северини обаче значително се различавали от синтетичния кубизъм. То било по-близко до салонния кубизъм – например до картини като Танцьорка в кафене на Жан Метценже. Северини наблягал върху завихрения динамизъм на сцената, което различавало неговия футуристичен подход от по-статичната и балансирана кубистична композиция на Метценже, която била базирана на решетъчна основа.

Подобно на много салонни кубисти, Северини бил повлиян от популярния философ Анри Бергсон. Динамичен йероглиф била нарисувана по памет. В съответствие с идеите на Бергсон, тя била опит да се предаде интуитивната визия на художника за реалността, в която времето и пространството са обагрени от паметта и усещанията ни. Движенията на танцьорите са фрагментарни и изпълват картината с енергията и следите на моментното им присъствие. Те въплъщават концепцията на Бергсон за élan vital – жизнената сила на Вселената, която обединява всичко.

Северини е предал движенията на танцьорката чрез повторение и фрагментиране на формите. Например виждаме части от главата на танцьорката вляво в три или четири различни позиции, докато тя танцува. Люлеенето на полите ѝ е изобразено като фрагменти на десени от лилаво, розово, светлосиньо и бяло, изникващи на различни места. Освен това абстрактните извивки и ъгли ни подсказват променящата се форма на плата, докато танцьорката се движи из пространството. Ярък бял кръг доминира в центъра на картината и напомня на облян в светлина дансинг, който е изпълнен с въртеливите кръгови движения на танцьорите.

В периферията на орбитата на танцьорката се забелязват много други фигури и обекти, които допълват възторжената сцена на нощния клуб. В долния ляв ъгъл има кубистичен натюрморт с чаши за мартини, над който жена със синя рокля и черна шапка се смее. Долу вдясно виждаме мъж с мустак, монокъл, черен костюм, вратовръзка и бомбе. Право пред него в кубистичен стил са изобразени охлюв и ключета за настройване на бас.

Северини е изобразил горната част на бас, която изпъква в картината. Това е изкопирана техника, която е била често използвана от двама по-ранни иноватори в рисуването на танцьори и парижкия нощен живот – Анри дьо Тулуз-Лотрек и Едгар Дега.

В своите творби те изрисували горните части на музикални инструменти, за да предизвикат чувство в зрителя, че присъства сред публиката и гледа към музикантите на сцената. С Динамичен йероглиф Северини продължил тази главна цел на футуристите – да поставят зрителя в центъра на картината. Той се опитал да даде още по-интензивно усещане за присъствие и непосредственост чрез начупените форми, ярките цветове и блестящите пайети.

Ленти и знамена се увиват в горната част на Динамичен йероглиф и се преплитат с намекнатите абстрактни фигури и светлини. Измежду тези хаотични форми се появяват няколко загадъчни, но разпознаваеми фигури – глава на черна котка, северноафриканец, който язди камила, и гола жена, която язди ножица. Тези фигури са може би препратка към кабаретните представления или тематичните партита с костюми, които често били провеждани в модерните нощни клубове.

Северини също включил множество думи в картината – техника, която възприел от кубизма на Пикасо и Брак. Двете най-видни думи „polka“ (полка) и „valse“ (валс) са пряка препратка към темата на картината. Другите са малко по-неясни и може да имат връзка с лични преживявания и спомени на Северини.

Парижкият нощен живот бил идеална тема, която да покаже удивлението на футуристите от енергията на модерните градски тълпи и новите ефекти на електрическото осветление. Смехът на Умберто Бочони изобразява претъпкан клуб, раздробен на парченца от крещящи цветове под лъчите на електрическото осветление. Лесно е да идентифицираме усмихнатата жена като cocotte или – секс работничка в крак с модата. Тя носи голяма червена шапка и горният ляв ъгъл е превзет от образа ѝ.

В центъра на картината виждаме огромно жълто перо и пищна шапка на друга жена. Жените са заобиколени от по-слабо различимите лица на трима мъже. Може да видим и части от други фигури, ръце, стъклена посуда и плодове в калейдоскоп от цветни равнини. На заден фон се отдръпват още маси с чаши и силуети, които ни напомнят за фигури, които се наслаждават на нощта под искрящите крушки.

Бал Табарин на Северини и Смехът на Бочони са обновени футуристични версии на В Мулен Руж на Тулуз-Лотрек, която също изобразявала упадъчните наслади на парижките нощни клубове. И трите картини имат композиция, която кара зрителя да се чувства сякаш присъства в сцената, но картината на Тулуз-Лотрек е по-отдалечена и резервирана. Северини и Бочони са използвали бляскави цветове, абстракция, фрагментиране и повторение на формите, за да създадат жизнена, вихрена енергия, която сякаш напълно обгражда зрителя и го окуражава да участва в заразителното веселие на претъпкания нощен клуб.