Основно съдържание
Курс: Диференциално смятане > Раздел 5
Урок 1: Теорема за крайните нараствания (теорема на Лагранж)- Теорема за крайните нараствания (теорема на Лагранж)
- Теорема за крайните нараствания: полином
- Теорема за крайните нараствания: ирационална функция
- Приложение на теоремата за крайните нараствания
- Доказателство чрез теоремата за крайните нараствания: таблица
- Доказателство чрез теоремата за крайните нараствания: уравнение
- Установяване на диференцируемост за ТКН
- Доказателство чрез теоремата за крайните нараствания
- Приложение на теоремата за крайните нараствания
- Теорема за крайните нараствания: преглед
© 2024 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Приложение на теоремата за крайните нараствания
Един полицай може дори без да те е забелязал в момент, в който си карал с превишена скорост, да заключи, че със сигурност си карал с превишена скорост... Създадено от Сал Кан.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
Може би мислиш, че Теоремата на Лагранж
за крайните нараствания е просто мистериозна теорема, която
се среща в часовете по анализ. Но това, което ще видим
в настоящия урок, е че тя действително
се използва – поне неявно се прилага, за да се изпращат на шофьорите
глоби за превишена скорост. Нека да разгледаме подобен пример. Да кажем, че това е
будка за събиране на такси. Намираш се на магистралата и това е
будка за събиране на такси в точка А. Получаваш своя билет. Стигаш до
будката точно в 13:00 ч. Тогава компютрите на магистралата
регистрират това. Нека да кажем, че има
едно от онези устройства, с които, когато платиш билета, то
разпознава потребителя, т.е. теб, и те регистрира, след което
извлича пари от сметката ти. Приложението регистрира, че
си платил билета точно в 13:00 ч. Нека след това да кажем,
че напускаш будката и самата магистрала. Нека да кажем, че напускаш в точка B и стигаш там точно в 14:00 ч. Избирам числата, така че
да може лесно да се работи с тях. Нека да кажем, че разстоянието
между двете точки е равно на 80 мили. Това разстояние ето тук,
е равно на 80 мили. 80 мили И нека да кажем, че
ограничението на скоростта на тази отсечка
от магистралата е 55 мили/час. Ограничението на скоростта
е 55 мили/час. Въпросът в задачата е:
могат ли властите да докажат, че скоростта
е превишена. Е, нека просто да го изобразим. Предполагам, че усещаш
за какво става дума. Нека да го начертаем. Нека да кажем, че това
ето тук, е нашата позиция. Ще нарека тази ос s,
s за позиция. С мерни единици "мили". Очевидно s е...Тоест, s действително
не означава позиция. Ако изберем обаче p изглежда,
сякаш означава плътност. А d използваме за диференциали,
разстояние или преместване. Следователно s е това, което
много често се използва за позиция. Нека да кажем, че s е нашата позиция. Нека да видим.
Тази ос ще бъде t, за време. t, за време. С мерни единици "часове". Нека да видим.
Интересува ни интервалът от време, който се намира
от t1 до t2. Няма да чертая осите в мащаб. Нека просто да предположим, че
тук има празно място, защото не искам действително да си мислиш, че правя чертежа
абсолютно в мащаб. Причината е, че искам да се фокусирам
върху тази част от интервала. Това е времето, което
е равно на 2 часа. В момента от време, равно на 1,
се намираш ето тук. И нека да кажем, че тази позиция е,
т.е. просто ще я наречем s от 1. В момент от време 2 се намираш
на ето това място. Намираш се ето тук. Следователно твоята позиция
е s от 2. Намираш се на ето
тези координати тук. И това е всичко, което знаем, Това е всичко, което знаем. Е, знаем и още някои неща. Знаем на какво е равно изменението
във времето. Равно е на 2 – 1. Знаем и на какво е равно
изменението в позицията. Знаем, че изменението
в позицията, което е равно на s от 2 минус s от 1,
е равно на 80 мили. Изменението в позицията
е равно на 80 мили. Нека да го запиша
и просто за по-лесно ще предположим, че участъкът от
магистралата е бил права отсечка. Изменението в разстоянието
е същото като изменението в позицията, т.е. като
изменението в преместването. Това е равно на 80 мили. 80 мили Тогава на какво е равно
изменението във времето? Изменението във времето ще бъде
равно на 2 минус 1. Което просто е равно на 1 час. Или може да кажем, че
наклонът на правата, която свързва тези две точки...Нека да я начертая с друг цвят.
Този е същият цвят. Наклонът на тази права
ето тук е 80 мили/час. Наклонът е равен на 80 мили/час. Или може да кажеш, че средната
ти скорост през този 1 час е била 80 мили/час. И какво могат да направят властите... Аз никога не съм чувал
за математическа теорема, цитирана по този начин,
но могат да я използват. Спомням си, че четох за това
преди 10 години и беше много противоречиво. Властите казаха, виж,
в този интервал средната ти скорост категорично
е била 80 мили/час. Следователно в някакъв момент от време
през този един час... и можеха да цитират теоремата за крайните нараствания – в някакъв момент през този един час, трябва да си карал с точно
80 мили/час, поне 80 мили в час. И би било много трудно
да опровергаеш това твърдение, защото твоята позиция
като функция от времето определено е непрекъсната
и диференцируема, в рамките на дадения интервал. Непрекъсната е, защото
не можеш просто да се телепортираш
от едно място на друго. Това би била доста
невероятна кола! Също така е диференцируема. Винаги си имал
ясно дефинирана скорост. Предизвиквам те да се опиташ
да свържеш тези две точки с непрекъсната и диференцируема
крива, за която в дадена точка моментната скорост, т.е.
наклонът на допирателната, не е равна на същото нещо
като наклона тази права. Невъзможно е. Теоремата за крайните нараствания
ни казва, че е невъзможно. Нека просто да го начертая. Може да си представим. Да кажем, че е трябвало да спреш,
за да платиш, за да се регистрираш къде се намираш на магистралата. После започваш да ускоряваш
постепенно. Точно в този момент, моментната ти скорост е по-малка от средната скорост. Ускоряваш. Наклонът на допирателната. Но ако искаш да стигнеш
в тази точка по това време, и особено защото трябва да намалиш,
когато наближиш, когато наближиш будката за билети. Единственият начин, по който мога
да свържа тези две точки... е, нека да видим, ще трябва в даден момент,
в ето тази точка, ще трябва да се движиш
по-бързо от 80 мили/час. А Теоремата за крайните
нараствания просто ни казва, че тази функция е непрекъсната
и диференцируема в рамките на този интервал. Непрекъсната в рамките на
затворения интервал. Диференцируема в рамките
на отворения интервал. Теоремата гласи, че поне една точка
от този отворен интервал, която ще наречем с,
то поне в тази точка, моментната ти скорост, т.е. наклонът на допирателната, е равен на наклона на секущата. Така че тази точка ето тук, тази точка изглежда, че се намира ето тук. Ако това е същата точка с, която
изглежда всъщност, че е тя, то се намира около 13:15 ч,
Теоремата за крайните нараствания гласи, че в някаква точка съществува
момент от времето, в който s' от с е равно на тази средна скорост, т.е. е равно на 80 мили/час. И изглежда, че това не е
единствената точка. Изглежда сякаш
тази точно ето тук, също може да е кандидат
за стойността с.