If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Ранна модерност: Емили дьо Шатле, част 1

В първото от две видеа Андрю Яниак ни запознава с френския философ Емили дьо Шатле и нейния принос към дебата за принципа на достатъчната причина. Това видео е част от поредица видеа от Проекта Вокс (Дюк), който цели да възстанови изгубените гласове на жените философи.

Говорител: д-р Андрю Яниак, Крийд. Ц. Блак, професор по философия, университет Дюк.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Аз съм Андрю Джаниак във факултета по философия в университет Дюк, където провеждаме Проект Вокс. Това е част едно за Емили дьо Шатле, френска философка, която е работела в средата на 18-и век. Мадам дьо Шатле била член на известно аристократично семейство във Франция и често била свързвана с френския автор Волтер. Всъщност за много поколения учените я виждали основно по два начина: първо, като сътрудник на Волтер, вместо като основна фигура сама по себе си, и, второ, като най-важният преводач на Исак Нютон във Франция. Всъщност тя била сътрудник на Волтер за много години и наистина превела, от кора до кора, Принципи на Математиката. Но неотдавна учените осъзнали, че мадам дьо Шатле всъщност самата била философ. Нейната основна творба е наречена Основи на Физиката. Един от най-удивителните аспекти на творбата е, че тя показва дълбока връзка не само с Нютоновите идеи, например за природата на материята, законите на движението и закона на всеобщото привличане, заедно с други неща, но също с идеите на Лайбниц. Във Франция по това време Лайбниц нямал толкова много влияние, колкото бихме очаквали от статуса му във философското общество днес. И всъщност мадам дьо Шатле вероятно била първият основен мислител във Франция, който приел идеите на Лайбниц сериозно. Кристиан Волф, вероятно най-важният последовател на Лайбниц след смъртта му, писал на мадам дьо Шатле и я похвалил, че приела идеите на Лайбниц сериозно в книгата си от 1740 г. Но голямата главоблъсканица, пред която се изправила мадам дьо Шатле, била нещо като следното: как да приемем Нютоновите идеи за физическия свят и също да приемем сериозно метафизичните идеи, срещани при Лайбниц и Волф, особено изключително важния закон за достатъчното основание. Законът за достатъчното основание, както учениците по философия по света знаят, ни казва, че има причина всичко да е по начина, по който е, вместо да е другояче. И, разбира се, през 1715 г. и 1716 г. Лайбниц и великият Нютонианец Самюъл Кларк провели обширен дебат един с друг за проблеми като как законът за достатъчното основание трябва да бъде интерпретиран. Под влиянието на кореспонденцията между Лайбниц и Кларк, повечето философи в Европа по това време вярвали, че човек трябва да избере или гледната точка на Лайбниц за философията, която била центрирана върху неговата интерпретация на закона за достатъчното основание; или в по-голяма степен повлияната от Нютон гледна точка, която или просто пренебрегва закона за достатъчното основание, или предоставя нещо по-близо до интерпретацията на Кларк. И уникалното за мадам дьо Шатле, в средата на 18-и век, е, че тя отхвърля тези предположения. Тя вярвала, че човек може да бъде повлиян и от Лайбниц, и от Нютон, без да избира една от двете страни.