If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Ранна модерност: Емили дьо Шатле, част 1

В първото от две видеа Андрю Яниак ни запознава с френския философ Емили дьо Шатле и нейния принос към дебата за принципа на достатъчната причина. Това видео е част от поредица видеа от Проекта Вокс (Дюк), който цели да възстанови изгубените гласове на жените философи.

Говорител: д-р Андрю Яниак, Крийд. Ц. Блак, професор по философия, университет Дюк.

Видео транскрипция

Аз съм Андрю Джаниак във факултета по философия в университет Дюк, където провеждаме Проект Вокс. Това е част едно за Емили дьо Шатле, френска философка, която е работела в средата на 18-и век. Мадам дьо Шатле била член на известно аристократично семейство във Франция и често била свързвана с френския автор Волтер. Всъщност за много поколения учените я виждали основно по два начина: първо, като сътрудник на Волтер, вместо като основна фигура сама по себе си, и, второ, като най-важният преводач на Исак Нютон във Франция. Всъщност тя била сътрудник на Волтер за много години и наистина превела, от кора до кора, Принципи на Математиката. Но неотдавна учените осъзнали, че мадам дьо Шатле всъщност самата била философ. Нейната основна творба е наречена Основи на Физиката. Един от най-удивителните аспекти на творбата е, че тя показва дълбока връзка не само с Нютоновите идеи, например за природата на материята, законите на движението и закона на всеобщото привличане, заедно с други неща, но също с идеите на Лайбниц. Във Франция по това време Лайбниц нямал толкова много влияние, колкото бихме очаквали от статуса му във философското общество днес. И всъщност мадам дьо Шатле вероятно била първият основен мислител във Франция, който приел идеите на Лайбниц сериозно. Кристиан Волф, вероятно най-важният последовател на Лайбниц след смъртта му, писал на мадам дьо Шатле и я похвалил, че приела идеите на Лайбниц сериозно в книгата си от 1740 г. Но голямата главоблъсканица, пред която се изправила мадам дьо Шатле, била нещо като следното: как да приемем Нютоновите идеи за физическия свят и също да приемем сериозно метафизичните идеи, срещани при Лайбниц и Волф, особено изключително важния закон за достатъчното основание. Законът за достатъчното основание, както учениците по философия по света знаят, ни казва, че има причина всичко да е по начина, по който е, вместо да е другояче. И, разбира се, през 1715 г. и 1716 г. Лайбниц и великият Нютонианец Самюъл Кларк провели обширен дебат един с друг за проблеми като как законът за достатъчното основание трябва да бъде интерпретиран. Под влиянието на кореспонденцията между Лайбниц и Кларк, повечето философи в Европа по това време вярвали, че човек трябва да избере или гледната точка на Лайбниц за философията, която била центрирана върху неговата интерпретация на закона за достатъчното основание; или в по-голяма степен повлияната от Нютон гледна точка, която или просто пренебрегва закона за достатъчното основание, или предоставя нещо по-близо до интерпретацията на Кларк. И уникалното за мадам дьо Шатле, в средата на 18-и век, е, че тя отхвърля тези предположения. Тя вярвала, че човек може да бъде повлиян и от Лайбниц, и от Нютон, без да избира една от двете страни.