Ранна модерност: Емили дьо Шатле, част 2

Аз съм Андрю Джаниак от университета Дюк и Проект Вокс. Това е част 2 от обсъждането ни на мадам дьо Шатле. Както чухме в част едно, най-известният аспект на Основи на Физиката на мадам дьо Шатле е, че тя решила, че няма да е нито чисто Нютонов, нито чисто Лайбницов философ. Вместо това щяла да изкове свой собствен път. Мадам дьо Шатле била напълно убедена, че имало един важен липсващ елемент в Нютоновия подход към мисленето за философията. Но преди да го разберем, има едно нещо, което трябва да помним. Днес Исак Нютон е признат за велик учен. Но през 18-и век всеки разбирал, че Нютон и последователите му подкрепяли подход към разбиране на природата. Те подкрепяли идеята, например, че има сили на природата, които човешките същества могат да разберат, че тези сили могат да действат през много, много големи разстояния. Те подкрепяли използването на наблюдение и експерименти. Този подход към разбирането на природата бил много различен от това, което намираме при Декарт през 17-и век, или от това, което ще бъде намерено при най-големия съперник на Нютон, Лайбниц, в началото на 18-и век. С тези уточнения, нека помислим повече за гледната точка на мадам дьо Шатле за това, което липсвало в Нютоновата система. Въпреки, че Нютон бил прав да казва, че има универсална гравитационна сила, която поддържа орбитите на планетите, и въпреки че бил прав да каже, че има три закона на движението, които всеки ученик по физика веднага би разпознал днес, тя също сметнала, че Нютонианците били в грешка да приемат определени аспекти на природата, които днес бихме нарекли "груби факти". Тоест, те били готови да приемат, че различни характеристики на естествения свят нямат по-задълбочено обяснение. И мадам дьо Шатле вярвала, че Лайбниц и последователите му били прави да кажат, че не бихме могли да приемем грубите факти. Тя сметнала, че трябвало да имаме по-задълбочено обяснение на природния свят и феномените му по начина, изискван от закона за достатъчното основание. Най-важният аспект на "Основи на физиката" на мадам дьо Шатле е опитът да намери начин да използва закона за достатъчното основание, за да предостави по-дълбоко обяснение за природните феномени, за това, което липсва в Нютоновия свят. Може да се чудиш защо някой като Кларк би пропуснал това по-дълбоко обяснение, тъй като, в писмата си до Лайбниц, той одобрява законът за достатъчното основание. Но от гледна точка на мадам дьо Шатле той има грешна интерпретация, както Лайбниц вече е предположил, и, като резултат, не предоставя задълбочено обяснение на природните феномени. Той просто казва, че обяснението е, че те се дължат на Божествената Воля. Но Божествената Воля остава неразгадаема от гледна точка на Лайбниц, а мадам дьо Шатле поддържала Лайбницовата гледна точка за закона за достатъчно основание. Следователно, тя смятала, че просто споменаването на Божествената Воля не е достатъчно. Трябвало да имаме по-задълбочено разбиране за природния феномен, такова, което ще обясни причината, поради която Бог би избрал да направи определени неща по този начин. По този начин мадам дьо Шатле проправила интригуващ среден път между Лайбницовата гледна точка и Нютоновата гледна точка, която била забележителна по нейно време. И, накрая, най-интересното, по този начин тя всъщност предсказала част от работата, която ще свързваме с Кант по-късно през 18-и век.