Ранна модерност: Лок за личностната идентичност, част 2

Това е втората част на дискусията ни за личната идентичност през времето и аз пак съм Майкъл Дела Рока, идентичен на човека, който водеше част едно от тази лекция. Да продължим сега. Започнахме, като обсъдихме общия проблем за личната идентичност през времето и как той е свързан с някои по-общи метафизични проблеми. Сега искам да разгледаме определени решения или опити за решения на този проблем за личната идентичност през времето. Традиционно, два отговора на този проблем са били много популярни. Човек може да мисли, че еднаквостта на хората през времето се състои в това, което може да бъде наречено "еднаквостта на душата през времето". Според тази гледна точка – и вероятно тя може да бъде приписана на философа Декарт – душата е нефизическо мислещо нещо или мислещо вещество, като душата е разграничена от тялото, въпреки че вероятно е свързана с тялото по важни начини. В тази квази-декартова гледна точка за личната идентичност, за да може по-ранният човек А да е идентичен на по-късният човек В е едновременно необходимо и достатъчно по-ранният човек А и по-късният човек В да имат една и съща душа. Според тази гледна точка еднаквостта на тялото не е важна за личната идентичност. Единственото нещо, което е важно за личната идентичност, според тази декартова гледна точка, е еднаквостта на душата, еднаквостта на мислещото вещество. При един алтернативен отговор на този въпрос, отговор, често свързван с материалистите, еднаквостта на човека се състои в еднаквостта на тялото, еднаквостта на човешкото тяло. За да може А да е идентичен на В е и необходимо, и достатъчно А и В да имат едно и също тяло. Според тази гледна точка, еднаквостта на душата, ако наистина имаме душа, не е важна за личната идентичност. Това са дълбоки и противоречащи си възгледи за личната идентичност. При първата гледна точка ние фундаментално сме души, или мислещи субстанции. Според втората гледна точка ние фундаментално сме тела, човешките си тела. Дълбокото прозрение от страна на Лок е, че си представил напълно различна гледна точка за личната идентичност. Неговата гледна точка преминава през всяка от двете предишни гледни точки по важни начини. Според Лок еднаквостта на човека не се състои в еднаквостта на душата, нито в еднаквостта на тялото, а в еднаквостта на това, което той нарича "съзнание". Това е философският прогрес, който Лок ни е дал: да ни даде напълно нова гледна точка за личната идентичност спрямо еднаквостта на съзнанието. Но какво точно има предвид под "еднаквост на съзнанието"? Това е сложна тема и за да отговорим на този въпрос, искам да преминем към напълно различен случай, включващ не хора, а растения. Това ще ни предостави полезна аналогия с гледната точка на Лок за хората, ако разгледаме гледната точка на Лок за това, което може да бъде наречено "идентичност на растенията през времето". Може никога да не сме мислели за идентичността на растенията през времето, но това е важно, понеже може да ни помогне да видим природата на гледната точка на Лок за личната идентичност през времето. Нека се обърнем към гледната точка на Лок за идентичността на растенията, или на органичните създания като цяло. За да отговорим на въпроса за идентичността на растенията през времето, нека направим разграничение между самото растение и молекулите или атомите, които съставят растението във всеки един момент. Като следваме Лок, нека наречем сборът атоми, от които се състои едно растение, "маса от материя". Такава група атоми е, за Лок, физическо, или телесно, вещество. Масата от материя, която съставя определено растение – да кажем, рододендрон – нека го наречем Рода – Рода за рододендрон, масата от материя, която съставя определено растение в определено време, да кажем, при време Т1, тази маса от материя е различна от масата от материя, която изгражда Рода, същия този рододендрон, при време Т2. Това им е хубавото на органичните създания: те получават и губят материя постоянно. Това правят те. Естествено е да мислим, че Рода, самото растение, се запазва при тази промяна на масите от материя. Тя получава и обменя материя с околната среда през цялото време. Тоест има промяна във физическото вещество. Масата от материя, която съставя Рода при Т1 е различна от, напълно неидентична на, масата от материя, която съставя Рода при Т2. И може и също така чрез някакво голямо съвпадение Рода да изгуби цялата материя, която съставя Рода при време Т1. И масата от материя, нека я наречем маса от материя 1, която съставя Рода при Т1, не съставя Рода при време Т2. Всъщност, и това е съвпадението, може да се окаже, че масата от материя, която е съставяла Рода при време Т1, отива и съставя напълно различно растение, да го наречем Филис, при Т2. И при време Т2 има маса от материя 2, която съставя Рода. Рода сега е съставена от маса от материя 2 и при време Т2, различно растение, Филис, е съставено от маса от материя 1, масата от материя, която в началото е съставяла Рода. От това можем да видим, че имаме различни маси от материя, съставящи едно и също растение при различни времена, и имаме една и съща маса от материя, съставяща различни растения при различни времена. Следователно, еднаквостта на масата от материя не е нито необходимо, нито достатъчно условие за еднаквостта на растението. Какво тогава е необходимо и достатъчно за еднаквостта на растението? Отговорът на Лок е ясен: за да може растение при Т1 да е идентично на растение при Т2, по-ранното и по-късното растение трябва да имат еднаква, или приблизително еднаква, организация, същият начин, по който материята е структурирана, и трябва да има определена приемственост между организацията на растението при Т1, при по-ранното време, и организацията на растението при Т2. Както Лок посочва, по-ранното растение и по-късното растение трябва да участват в същия живот, който е споделен по приемствен начин към различни частици материя при различни времена. За да съществува едно растение в определен момент, материята трябва да има определена организация в този момент от времето. И за да продължи да съществува едно растение от един момент до друг, трябва да има непрекъснато поддържана организация на материята, въпреки факта, че тази организация е реализирана с различни молекули или различни частици материя в различните моменти. Засегнах тази тема за растенията, не просто понеже обичам да говоря за растения, но също понеже гледната точка за непрекъсността на растенията е аналогична на революционната гледна точка на Лок за непрекъсността (приемствеността) на хората. Да се върнем към хората. За Лок, точно както за да съществува едно растение в определен момент от времето, материята трябва да бъде организирана по определен начин, за да може един човек да съществува в определен момент от времето, трябва да има мислещо, интелигентно същество, тоест разум и разсъждения. И, по-общо, за да съществува човек в даден момент от времето, трябва да има нещо, което има съзнателност в дадения момент от времето. Идентичността на растението изисква да има материя с определена организация. Личната идентичност изисква да има някакъв вид материя с определено съзнание и способността да размишлява за себе си. И, точно както е необходимо за идентичността на растението през времето тази организация да бъде поддържана, дори ако физическите вещества, които проявяват тази организация, се променят, така е необходимо и достатъчно за личната идентичност през времето съзнателността да бъде поддържана, дори ако материята, което проявява тази съзнателност, се промени. Тоест личната идентичност се състои в непрекъсността на съзнанието, точно както идентичността на растението се състои в приемствеността на организацията на материята. За Лок материята, която проявява съзнателност в определен момент от времето, вероятно е душата, или чисто умствено, нематериално вещество. Но Лок мисли, че е възможно материята, която проявява съзнателността, да е материална, или тяло. По този въпрос той всъщност е агностик. Но ключовата идея за гледната точка за личната идентичност е, че за Лок еднаквостта на душата не е нито необходимо, нито достатъчно условие за еднаквостта на човека. Подобно, според Лок еднаквостта на тялото не е нито необходимо, нито достатъчно условие за еднаквостта на човека. Вместо това според Лок еднаквостта на съзнанието е и необходимо, и достатъчно условие за еднаквостта на човека. Това е радикалният нов отговор на Лок на въпроса за личната идентичност. Хората не са фундаментално души, нито са фундаментално тела. Вместо това, по определен начин, хората са фундаментално своите съзнания. За да илюстрираме тази идея, трябва да видим какво има предвид Лок под еднаквост на съзнанието. Идеята на Лок за еднаквост на съзнанието е следната: по-късен човек, В, проявява същата съзнателност като по-ранния човек, А, ако и само ако по-късният човек може да си спомни действията и мислите на по-ранния човек. Тук има две твърдения, които са важни. Първото твърдение е следното – това е твърдението за достатъчност – ако В, по-късният човек, може да си спомни мислите и действията на А, тогава А е същият човек като В. Това е твърдението за достатъчност. Ето го твърдението за необходимост: ако А е идентичен на В, тогава В може да си спомни мислите и действията на А. С други думи, ако В не помни мислите и действията на А, тогава А не е идентичен на В. Според тази идея еднаквостта на съзнанието се състои в способността за наличие на паметови връзки между по-късния човек В и по-ранния човек А. Лок илюстрира тази гледна точка с няколко примера. Нека ти дам един мой пример. Ако съзнанието на Барак Обама започне да навлиза в тялото или душата ми, така че в тялото или душата ми сега някак има спомени за всички неща, които Обама е направил, ако това тяло започне да говори като Барак Обама, започне да иска да наложи вето на закона, тогава това ще е случай, в който съзнанието на Барак Обама е навлязло в това тяло или тази душа, моето тяло или моята душа. Ако това е така, това ще означава, според Лок, че човекът Обама сега обитава моето тяло. В същото време, да кажем, че, за щастие или нещастие за тялото на Обама, съзнанието ми започне да навлиза в тялото или душата на Барак Обама, така че сега в тялото или душата на Обама някак си има спомени за моя живот, за всички неща, които съм направил. Съзнанието, или спомените ми, са мигрирали от моето тяло в тялото или душата на Обама. Това е случай, в който Обама, в някакъв смисъл – човекът Обама в някакъв смисъл сега е в моето тяло, а човекът Майкъл Дела Рока сега е в тялото на Обама. Сменили сме телата си. Според Лок личната идентичност отива там, където отива съзнанието или паметта, без значение за каква душа или тяло говорим. Това прави възможно смяната на тела или смяната на души. Хората отиват там, където отива съзнанието им. По същия начин, както видя с растенията, растенията Рода и Филис могат да сменят телата си, или масите си материя. Това може да е сменяне на тела. Подобно, точно както идентичността на растенията е въпрос на еднаквост на организацията, а не на еднаквостта на материалното вещество, така и личната идентичност е въпрос на еднаквостта на съзнанието, а не на еднаквостта на материята. Тази гледна точка, при която еднаквостта на съзнанието, или паметта, е и необходима, и достатъчна за еднаквостта на хората, е доста правдоподобна. Сигурен съм, че си гледал/а филми, в които е имало смяна на тела, в които хората са разменяли телата си. Шантавият петък е пример за такъв филм. Има определен вид правдоподобност. Ако някакво тяло започне да проявява моите спомени и моите мисли, и моите намерения, и така нататък, там съм аз. Аз съм там, където е съзнанието ми. Това е гледната точка на Лок за личната идентичност по отношение на съзнанието.