Ранна модерност: Маргарет Кавендиш, част 1

Аз съм Адела Динова от факултета по философия в университет Дюк, в който ръководим Проект Вокс. Това е първа част от поредицата за Маргарет Кавендиш, английска философка, която работи през средата на 17-и век. Кавендиш била много популярен писател, известна във времето си за хитроумните си пиеси, поезия, писма, речи, романи и, последно, но не и по важност, биографията на съпруга си, която била толкова популярна, че била препубликувана няколко пъти след смъртта ѝ. Като богата аристократка, Кавендиш можела да си позволи да води много разточителен стил на живот, който тя активно и успешно използвала, за да промотира публичния си образ като писателка. Всъщност тя станала толкова известна с ексцентричните си маниери и безсрамното си търсене на слава, че станала известна като "Лудата Мадж". Като резултат, учените по нейно време и много поколения след нея, я виждали предимно като забавен литературен писател, вместо като сериозен философ. Но Кавендиш била също и проницателен натуралистки философ. Въпреки липсата ѝ на формално обучение по философия или академични езици, тя била решена да научи за най-скорошните научни разработки и да участва във философски дебати. В творбите си Кавендиш обсъжда декартовия дуализъм, материализма на Томас Хобс и механистичните гледни точки за природата и причинно-следствената връзка. Интересът на Кавендиш в натуралистката философия бил вероятно запален рано в живота ѝ от брат ѝ Джон, учен и един от основателите на Кралското научно дружество. Но то разцъфтяло с любящата и непреклонна подкрепа на съпруга ѝ, Уилям Кавендиш, който по-късно станал Дюк на Нюкасъл и един от най-богатите мъже в Англия, също известен с творбата си за обучението на коне. Маргарет срещнала Уилям във Франция, когато придружавала като придворна дама Кралица Хенриета Мария по време на нейното изгнание. През 1642 г. в Англия избухва унищожителна гражданска война и кралския двор, както и много аристократи и учени, верни на Короната, избягали във Франция и Холандия, където живели до възстановяването на монархията през 1660 г. Бракът на Кавендиш се оказал интелектуално и социално важен за нея. Нейният високо издигнат и влиятелен съпруг Уилям, 30 години по-възрастен от нея, бил учен-аматьор, интересуващ се от философията. Известният философ Томас Хобс бил негов личен учител. Уилям въвел Маргарет в интелектуален кръг от френски учени и английски учени в изгнание, който скоро става известен като кръга на Нюкасъл или Кавендиш. Кръгът включвал основните фигури във философията в тези времена. Английски философи като Томас Хобс, Кенелм Дигби и Уолтър Чарлтън и френски философи като Рене Декарт, Пиер Гасанди и Маран Мерсен. Новата механична философия, обсъждана от тези философи, оставила дълбоко впечатление в Кавендиш, вдъхновявайки я да се занимава с натуралистка философия. По времето, в което тя се върнала със съпруга си в Англия през 1660 г., тя вече била написала 5 труда по натуралистка философия. В следващото видео ще разгледаме развитието на Кавендиш като натуралистки философ в Англия през 60-те години на 17-и век.