Епистемология: Аргумент и доказателство

Здравей, казвам се Грег Гансъл и съм старши аспирант в Институт Ривендел в университета Йейл. Искам да започна с едно твърдение, което може да ти изглежда очевидно. Това е твърдението, че не можеш да докажеш съществуването на Бог. Когато хората ми кажат това искам да задам въпроса: "Откъде знаеш? Току-що ме срещна, може би мога." Реакцията, която получаваш, ако кажеш нещо подобно, е, че хората са малко зашеметени. Те смятат, че е очевидно, че не можеш да докажеш съществуването на Бог. Смятам, че когато хората казват това, те казват нещо вярно и философски важно. Но повечето хора не знаят какво е важното на това твърдение. Повечето хора мислят, че казват нещо важно за Бог. Аз мисля, че казват нещо важно за доказателството. Какво имат предвид повечето хора, когато кажат изречение като: "Не можеш да докажеш съществуването на Бог"? Повечето хора имат предвид нещо като следното: "Не можеш да дадеш причини или доказателство, или аргумент за твърдението, че Бог съществува, които да са достатъчно силни, че да убедят всеки, че Бог съществува." Или имат предвид: "Не можеш да създадеш вида доказателство, който ще убеди един много отдаден скептик." Разбира се, всички тези твърдения са верни, но казват ли ни нещо за Бог или дали е логично да вярваме в Бог? Мисля, че не. Те ни казват нещо важно за доказателството. Повечето хора мислят за доказателството спрямо вида аргумент, който придава сигурност. Получаваме този вид доказателство, когато разглеждаме дисциплини като математика или логика. Но почти всяка академична дисциплина, философия, история, физическите науки, работи с различен вид разсъждаване от доказателството, което предоставя сигурност. Това може да е объркващо за философията, понеже философите често рамкират аргументите си в това, което наричаме "дедуктивни аргументи". Един валиден дедуктивен аргумент е структуриран така, че ако предпоставките са верни, заключението трябва да е вярно. Един пример, който ще откриеш в много учебници, е следният: Твърдение 1: Всички хора са смъртни. Твърдение 2: Сократ е човек. Твърдение 3: Следователно Сократ е смъртен." Можеш да видиш, че ако твърдение 1 и твърдение 2 са верни, твърдение 3 трябва да е вярно. Това е добър пример за валиден дедуктивен аргумент. Но в един такъв аргумент повечето от реалната работа е извършена в подкрепяне на предпоставките. Тоест въпреки че философите често формулират аргументите си спрямо дедуктивни доказателства, повечето от реалната работа във философията е в подкрепянето на предпоставките и това прави философията доказателствена дисциплина. Търсим доказателство. "Вярна ли е предпоставката? Какви основания можем да дадем, за да подкрепим предпоставката?" Помисли за това така. Виждаме това по телевизора през цялото време Предположи, че е било извършено убийство. Какво прави детективът? Детективът идва и събира малки неща. И тези малки неща може да станат доказателства или да не станат. И детективът проучва тези доказателства, за да определи кой най-вероятно е убил жертвата. Никога не опитва да получи 100% сигурност. Опитва да изгради силен случай. И ако случаят е достатъчно силен, за да се осъди някой без разумно съмнение, тогава детективът е успял. Те събират различни парченца доказателства и опитват да ги обединят в история, която прави логично твърдението, че определен човек е извършил престъплението. Има две неща, които можем да забележим за методите на един детектив. Първо, че случаят, който създава, е кумулативен. Много рядко ще има едно-единствено доказателство, което да осъди престъпника. Обикновено има много доказателства. Може да има пръстови отпечатъци, може да има свидетели, може да има касови бележки, може да има всякакви неща, които да свържат заподозрения с местопрестъплението. Това е кумулативен случай. Второ, целият подход е нещо, което можем да наречем "подход на напасване", при който напасваме всички тези доказателства заедно в една история. И ако всички доказателства се напасват много добре в една история, те подкрепят истинността на историята. Това е начинът, по който работят философите, особено ако разсъждават над голямо твърдение като твърдението, че Бог съществува, или твърдението, че Бог не съществува. Тези твърдения са всеобхватни. Много рядко ще има едно-единствено доказателство, което силно подкрепя тези твърдения. Ще има няколко частици, които работят заедно, за да обосноват или подкрепят определена теория. Когато се занимаваме с философия, въпреки че можем да поставим аргументите си като дедуктивни аргументи, повечето от работата се извършва в подкрепяне на предпоставките и събиране на доказателства за подкрепа на твърденията, които искаме да направим.