Епистемология: Парадоксът на гарваните

Казвам се Марк Ланг. Преподавам в университета на Северна Каролина, Чапел Хил. Днес искам да говоря за парадокса на потвърждението. Също е познат като парадокс на гарваните, понеже философът Карл Хемпел, който открил парадокса, първо го представил в пример, включващ гарвани. Парадоксът засяга потвърждението, тоест, начинът, по който хипотезите ни в науката и в ежедневието са подкрепени от нашите наблюдения. Както всички знаем от детективските истории, един детектив събира доказателства за или против различни хипотези за това кой е извършил някакво подло престъпление. Обикновено никое от отделните доказателства, които детективът има, не е достатъчно само по себе си да докаже кой заподозрян е извършил или не е извършил престъплението. Вместо това, едно доказателство може да се брои до някаква степен в полза на хипотезата, че икономът е виновен. Тогава казваме, че доказателството подкрепя хипотезата. Може да потвърди хипотезата силно или само в малка степен. От друга страна, доказателството може до определена степен да се брои срещу истинността на хипотезата. В този случай се казва, че доказателството отрича хипотезата. Отново, отхвърлянето може да е силно или слабо. Последният вариант е доказателството да е неутрално, нито да потвърждава, нито да отрича хипотезата в никаква степен. Парадоксът на потвърждението засяга въпроса: "какво е нужно на едно доказателство, за да подкрепи една хипотеза, вместо да я отрече или да е неутрално". Парадоксът на потвърждението започва с три много правдоподобни идеи и от тях извежда много неправдоподобно изглеждащо заключение за потвърждението. Да започнем с първата от тези правдоподобно изглеждащи идеи, която ще нарека "потвърждение на единичния случай". Предположи, че проверяваме хипотеза като "всички светкавици са електрически разряд" или "всички хора имат 46 хромозоми", или "всички гарвани са черни". Всички тези хипотези си приличат по това, че са от вида "всички F са G" за някакви F и G. Потвърждението на единичния случай казва, че ако проверявам хипотеза от този вид и открием, че определено F е G, тогава това доказателство се брои, поне до определена степен, в полза на хипотезата. Казах ти, че това ще е правдоподобно звучаща идея. Не е ли правдоподобно? Втората идея се нарича "условието за еквивалентност". Предположи, че имаме две хипотези, които казват точно едно и също нещо за света. С други думи, те са еквивалентни, в смисъла, че или трябва и двете да са верни, или и двете да са погрешни. Защото ако една от тях е вярна, а другата е погрешна, това ще е противоречие. Например предположи, че една хипотеза е, че всички диаманти са направени изцяло от въглерод, а другата хипотеза е, че въглеродът е това, от което всички диаманти са направени изцяло. Тези две хипотези са еквивалентни. Условието за еквивалентност казва, че ако две хипотези са еквивалентни, тогава всяко доказателство, потвърждаващо една от тях, трябва също да потвърждава другата. Това трябва да ти изглежда доста правдоподобно идея. Да се фокусираме върху любимата си хипотеза: всички гарвани са черни. Третата идея е, че тази хипотеза е еквивалентна на друга хипотеза. Тази друга хипотеза е много нескопосан начин да кажем, че всички гарвани са черни. Ето я: всичко, което е не-черно, е не-гарван. Нека опитам друг начин да обясня еквивалентността на тези две хипотези, просто за да съм сигурен, че разбираш това. Хипотезата, че всички гарвани са черни води до хипотеза, която изключва една възможност – гарван, който не е черен. Ами хипотезата, че всички неща, които не са черни, не са гарвани? Тя също води до хипотеза, която изключва една възможност: не-черно нещо, което не е не-гарван. С други думи, не-черно нещо, което е гарван. И двете хипотези са еквивалентни на една и съща хипотеза: няма не-черни гарвани. Тъй като двете хипотези са еквивалентни на една и съща хипотеза, те трябва да са еквивалентни една на друга. Добре, най-накрая сме готови за парадокса на потвърждението. Вземи хипотезата, че всички не-черни неща са не-гарвани. Това е обща хипотеза. Тя е във вида "всички F са G". Можем да приложим потвърждението на единичния случай към нея. Тя ще бъде потвърдена от откриването на F, което е G. Например, вземи предвид червения стол, на който стоя. Аз съм много възприемчив и забелязах, че това е не-черно нещо и също не е гарван. Тоест хипотезата, че всички не-черни неща са не-гарвани е потвърдена, поне отчасти, от наблюдението ми за стола. Това ми казва потвърждението на единичния случай. Сега да приложим условието за еквивалентност. То ни казва, че всяко наблюдение, потвърждаващо хипотезата, че всички не-черни неща са не-гарвани автоматично потвърждава всяка еквивалентна хипотеза. И имаме еквивалентна хипотеза предвид – че всички гарвани са черни. Това беше третата ни правдоподобна идея. Тоест наблюдението ми за стола потвърждава, че всички не-черни неща са не-гарвани и, следователно, потвърждава еквивалентната хипотеза, че всички гарвани са черни. Сега това заключение за потвърждението звучи неправдоподобно – че мога да потвърдя хипотеза за гарваните, просто като гледам из стаята си и забележа, че столът ми, да не споменавам бюрото си или масичката за кафе, че всеки от тези предмети е не-черен и не е гарван. Мога да извършвам орнитология, докато си стоя удобно в стаята. Ето го предизвикателството, пред което се изправяш. Или една от тези три идеи трябва да е погрешна по начин, който обяснява как може да сме стигнали до погрешното заключение като използваме тази идея, или заключението трябва да не следва от тези предпоставки, или заключението трябва да е вярно, въпреки че изглежда погрешно. Това са единствените възможности. Ще те оставя да помислиш коя от тях е вярна.