Комуникация на животните

Когато хората общуват помежду си, те разчитат на няколко неща. Първо, на езика. Използваме езика, за да споделяме идеи, мисли и чувства, но също и за да откликваме на идеите, мислите и чувствата на другите. Служим си и с редица невербални сигнали (мимики, жестове) – усмихваме се, когато сме щастливи, намръщваме се, когато сме ядосани, можем да преценим дали хората около нас са притеснени или тъжни. Освен невербални, използваме и визуални сигнали. Ако реша да боядисам цялата си къща в черно и да слушам Металика по цял ден, изпращам определени сигнали за себе си, съвсем различни от сигналите, които бих изпращала, ако боядисам цялата си къща в розово и я облепя с плакати на балерини и еднорози. Човекът не е единственото животно, което е способно да комуникира. Животните може и да не могат да говорят, но общуват помежду си посредством разнообразни невербални и визуални сигнали, Те използват и много други видове комуникация, непознати на човека. В друго видео ще разгледаме по-подробно тези различни видове комуникация. Но нека първо да помислим с каква цел комуникират животните. Първият въпрос, който можем да си зададем, е: "С кого комуникират животните?" Някои животински видове комуникират, като подават звукови сигнали на други представители на същия вид. Животните обаче могат да общуват и с други животни, които не принадлежат на същия вид. Някои видове жаби например използват ярката си окраска, за да предупредят хищниците да не ги доближават, тъй като са отровни. Освен с други животни, животните комуникират и с хората. Всяка сутрин моите котки ми напомнят, че е време да ставам, за да ги нахраня. Или поне кога те смятат, че трябва да стана и да ги нахраня. Автокомуникацията е друг вид комуникация, при която животните изпращат сигнали на самите себе си. Вероятно най-добрият пример за автокомуникация е ехолокацията при прилепите. Прилепите изпращат ултразвукови сигнали, които при достигане на препятствие се отразяват и се връщат обратно. По този начин прилепите получават информация за околната среда и се ориентират безпроблемно в тъмнината. И така, животните комуникират, за да изпращат информация на самите себе си, на представители на същия вид или на други животински видове. Какво е естеството на информацията, която предават? Каква е основната функция на комуникацията при животните? Един отговор са брачните ритуали – намиране на партньор, ухажване. Животните изпращат различни сигнали с цел да привлекат противоположния пол. Някои използват ярката си окраска, други изпълняват сложни танци, трети изпращат специфични звукови сигнали. Животните също така общуват и за да обявят дадена територия за своя или за да я защитят. С други думи, дават знак на други животни да се оттеглят. Когато бях малка, вкъщи си имахме птици и те бяха изключително питомни – кацаха на рамото ми и се опитваха да ми изядат храната, тоест бяха много общителни. Поведението им драстично се променяше след снасяне на яйца. Ставаха агресивни и не биха се поколебали да ти отхапят пръста, ако имаш неблагоразумието да се доближиш до яйцата им. Животните общуват помежду си и с цел да споделят с други животни къде могат да намерят храна. В други случаи те предупреждават останалите за наближаваща опасност. Посредством комуникацията животните дават знак за доминиране и подчинение. В борбите между кучета например победителят и победеният заемат различни пози, за да сигнализират резултата от двубоя. Преди обаче да говорим по-подробно за различните видове комуникация при животните, искам да подчертая следното: макар и да няма съмнение, че животните комуникират както помежду си, така и с хората, трябва да внимаваме да не се задълбочаваме твърде много в поведението им. Трябва да внимаваме да не придаваме на животните антропоморфни характеристики, тоест да не им придаваме човешки качества. Можем да се опитваме да тълкуваме действията им и да им придаваме едно или друго значение, но не можем да бъдем сигурни дали сме прави, защото няма как да попитаме животното какво има предвид. Моите котки спят в леглото ми нощем и обикновено лежат до мен на дивана. Бих искала да си мисля, че го правят, защото ме обичат и искат да бъдат близо до мен, но не е изключено те просто да се опитват да поддържат физически контакт с мен, защото тялото ми отделя много топлина. И може би точно желанието за близост с топло тяло, а не любовта, обяснява поведението на котките ми.