Спасителна програма 14: Възможно решение

Опитах да запиша възможното решение във видеото за спасителната схема, но звукът стана зле, така че рестартирах компютъра и се надявам, че няма да се забави пак. Дотук разгледахме как започна кредитната криза, защо спасителната схема е грешна от морална и справедлива гледна точка, както и че вероятно няма и да проработи. Тогава защо изобщо трябва да се прави? Вероятно се питаш какво е възможното решение. Във видеото за унищожаване на богатството казах, че няма закон срещу реалността. Трябва да оставиш нещата да се оправят. Не може да печелиш, като не плащаш сметките. Всичко, което можеш да промениш, е кой поема загубите. Но в друго видео от поредицата казах, че ако правителството иска наистина да помогне на бизнеса със заеми, защо не отпусне директни тези заеми? Казах лекомислено, че ако това е намерението им, точно това трябваше да направят с тези 700 милиарда. Получих имейл от приятел от бизнес училище, много интелигентен човек, когото уважавам много, и той има решение, което мисля, че по същество е точно това: "да се отдава директно на малкия бизнес" Не спасявай безотговорните с парите на американските данъкоплатци. Предложението му е вместо да се купуват нищо струващи активи, защо да не се създадат нови банки, напълно капитализирани от правителството, но може и да не трябва да се влага капитал в тях, които да дават заеми директно на малкия бизнес. Той има много интересен довод. Искам да се вижда всичко това, не знам дали можеш да го прочетеш, искам да го побера тук – та той казва следното интересно нещо. 700 милиарда долара капитал – това е имейлът му – са по-голям счетоводен капитал и следователно по-голяма възможност за даване на заеми, отколкото на АБ, Джей Пи Морган, Citigroup, Washington Mutual, Wachovia, Goldman Sachs и Morgan Stanley взети заедно. Заедно тези институции, които са основите на финансовата ни система, притежават 619 милиарда долара счетоводен капитал. Запомни, че това е техният счетоводен капитал. Това е какво казват, че е счетоводната стойност на техните активи, но ние вече научихме, че те вероятно са завишени и затова се налага да ги купим на цени по-високи от това, което струват. За да добиеш представа колко голяма сума е тази сума – тези 700 милиарда са повече от активите на всички тези банки. Това е вероятно няколко пъти повече от сумата, която те реално струват – някои от тези банки вероятно не струват нищо. Той посочва, че новата банка не би имала предишни заеми, така че биха могли да отпускат много повече кредити на бизнеса, което означава, че не си отдаваш парите на черна дупка. Когато отдаваш пари на някоя от тези банки, имали всички тези лоши пасиви, парите ти се изливат в черна дупка – няма сигурност, че банката ще отдаде пари на други хора или на малкия бизнес, но ако ги вложиш в нова банка с чист баланс, да я наречем the Bank of Washington, the Bank of Jefferson. Бих препоръчал да има няколко банки, за да има конкуренция, да се избегне проблема с "твърде голям, за да фалира". Тези банки биха имали чисти баланси и ще предлагат заеми по най-разумния начин. Това постига целта да се инжектира капитал за отдаване, без да се създава морален риск. След няколко години правителството вероятно ще може да продаде банката за повече от счетоводната ѝ стойност, която ще включва оригиналните 700 милиарда, създавайки голям приход на данъкоплатеца. И наистина е така. Правителството може или да притежава тази банка и след около 5 години да я продаде, както Тод предлага, или друга опция е банката да вземе 700 милиарда и да създаде 10 банки, от които всяка има по 70 милиарда първоначален капитал. Може би правителството издава 300 милиона акции на всяка от тези банки и всеки американец, жена и дете получава 1 акция от всяка от тези банки. Това щеше да е много силно политическо изявление. И би имало икономически смисъл. Изведнъж американците стават собственици на банковата система вместо тази концентрация на богатството, която се е формирала през последните 150 години в старата банкова система. След това той посочва и други неща. Сигурно повечето настоящи банки щяха да се провалят по-бързо. Всички знаем, че това е добро нещо. Какво се е случило в Япония? Продължихме да вкарваме капитал в, е не ние, а японското правителство, или самите те, или други хора, вкарваха капитал в зомби банки, неплатежоспособни банки, и това само забави нещата. Това забави провала и доведе до тяхното загубено десетилетие. Повечето банки биха се провалили – много от тях вероятно си го заслужават – но финансовата система щеше да се запази. Съгласен съм напълно. Ако новата банка иска да отдаде нови заеми на нови клиенти, може. Ако мисли, че ще спечели повече, изкупувайки стари заеми като ОДЗ или ценни книжа, обезпечени с жилищна ипотека с голяма отстъпка, може да направи и това, но ще вземе чисто икономически, печелившо решение. Бих добавил, да се уверя, че управлението на новите дружества работи за печалба, а не за спасяването на лоши решения или за хора, с които са работили преди, бих опитал да не слагам всички тези банки в Ню Йорк. Може би в Детройт и Ню Орлиънс, и Стоктън, Калифорния, която е столицата на възбраните в света или в държавата. Да бъдат на места, които са различни от Wall Street. Да се наемат интелигентни хора, които не са свързани със събитията в последните 5-6 години в Мичиган. Има много компетентни мениджъри, които разбират задълбочено проблемите в държавата. За съжаление повечето не са били ръководители на банки скоро. Щяха да бъдат щастливи да работят за заплата под 20 милиона на година. Мисля, че много щяха да го направят от патриотичен дълг, но можеш да платиш 100 хиляди долара на година. После може да кажеш: "ти, като нов служител на тези нови американски банки, които са собственост на американците и могат да бъдат търгувани, така че те на практика са частни. Никога не са притежавани от правителството. Собствеността отива в частния сектор, при американците, а не в правителството. Казвам американците, защото буквално са на хората, а не на правителството. Може да се създаде бонусна система – каквато и да е стойността на капитала на компанията след 5 години, ти и всичките служители да споделяте 1% от печалбата. Това е голямо число, което вероятно може да е много голямо, но ще можеш да наемеш отлични мениджъри, имайки предвид колко много хора уволняват сега, много интелигентни хора поради лоши, рисковани решения, направени от други. Накрая той казва: "Осъзнавам, че това ще бъде по-малко политически популярно сред банковите лобисти, но това е един много добър начин, първо, да се запази финансовата система – напълно съм съгласен с него, второ, да се минимизира риска и да се увеличи печалбата на правителството на САЩ, и той очаква всякакви коментари и критики. Мисля, че това е интересно, той започна по следния начин: "Проблемът е, че такъв план би бил политическо самоубийство за основните финансови донори на политически кампании." Вярно е. За съжаление... мисля, че това е добра идея, но не мисля, че настоящата банкова система е по-възприемчива от правителството, или от мен, или Тод, или от това, което американците имат сега. Дотук направих анализ на имейла на Тод. Нека всъщност начертая план какво би представлявало това. Взимаш 700 милиарда долара и нека напиша това – 700 това са хиляди, това са милиони, това са милиарди. Взимаш тези 700 милиарда долара и, не знам, мисля, че колкото повече банки, толкова по-добре. Искаш да има конкуренция. Не искаш банка, която е твърде голяма, за да фалира. Така че взимаш тези 700 милиарда долара, и първият път, когато го записах, казах да ги сложим в 10 банки, но не знам, нека ги сложим.. да видим, 700, разделено на 10 банки, това е по 70 милиарда във всяка, ако направиш какво? Ако ги сложиш в 70 банки, би имал 10 милиарда във всяка. Нека направим така. Слагаме ги в 70 различни банки. 70 различни банки или може би в 50 различни, една банка за всеки щат. 70 различни банки. Това звучи лудо, но като помислиш за първоначалната идея на правителството... Нека да са 50 банки. Тази идея ми харесва. По една банка във всеки щат, нали? Не са всичките в Ню Йорк и така получават свежа мисъл и свежа кръв в тях. Може да са наели хора, уволнени от производствения сектор или от сектора за недвижими имоти, или каквото и да е. Взимаш 50 различни банки. И с колко капитализираш всяка една от тях? 50 получават 700 милиарда, колко пъти се съдържа – 14 пъти? 14, нека видим, 15 – да, съдържа се 14 пъти. Капитализираш всяка с 14 милиарда, то техният баланс ще изглежда така. Капитал – това е всяка банка – 14 милиарда първоначален капитал. Ще имат 300 милиона акции, по една за всеки американец. Ако не им харесва да държат акции, могат да ги продадат. Ще направят търгове с първично публично предлагане. Те ще бъдат подчинени на Федералния резерв и ще бъдат регулирани, но но при съотношение 1 към 10, при 14 милиарда активи ще могат да контролират 100 – с 14 милиарда капитал всяка от тях може да контролира 140 милиарда активи, а това са 140 милиарда, които могат да отпуснат като заеми. Ако имат добри приходи, инвестирайки в малкия бизнес, ще го направят. Ако мислят, че някои от банките са с добри кредитни рискове, че могат да отдават на J.P. Morgan или Bank of America, ще го направят. Може би няма да го направят с 6%, както държавата иска, или с 2%, ще кажат, че е малко рисково и може би ще е с 10% или 12%. Искам да направя една странична бележка – изглежда, че държавата се ядосва, тъй като определя лихвите на междубанковите заеми да са 2%, обаче банките искат да отдават заеми само при 6% лихва. Така Федералния резерв губи контрол над лихвите на междубанковите заеми. 6% е все още нисък процент. Ако давам назаем пари на някой, който може и да фалира следващата седмица, искам поне 12 или 15% и не мисля, че това е луд лихвен процент. Това са плащали хората в началото на 80те, без да говорят за финансов армагедон. Всяка банка щеше да има 140 милиарда активи, а после, не знам, колко в пасиви? Нека видим, 140 минус 14 е 124 милиарда долара в пасиви и те щяха много лесно да взимат заеми. Щеше да им е лесно да заемат пари от няколко различни места. И защо е така? Първо, имат напълно чисти финансови баланси. Никой не се притеснява какви съмнителни неща имат сред активите, защото са изцяло нови инвестиции. Ако правителството иска да е сигурно, че банките ще продължат да функционират, може да им даде временно държавни гаранции. Тези институции получават подкрепа от правителството, но не до безкрай. Не искаме Fanny Mae, Freddie Mac отново. Може да има гаранции за срок от 5 години, което означава, че ако дадеш заем на тези банки през следващите пет години, или който и да им даде заем през следващите 5 години, ако тези банки фалират, той ще си получи парите, така че няма никакъв риск да се инвестира в тези банки. И ако през тези 5 години правителството гарантира тези банки, мисля, че ще окуражи хората да инвестират капитал в тях и правителството може даже да не се наложи да дава тези 14 милиарда на всяка банка, но както и да е, свърши времето. Ще продължа това в следващото видео.