Теория на познанието: Въведение в теорията на познанието

Казвам се Дженифър Нейгъл. Преподавам философия в университета в Торонто и днес искам да говорим за познанието. Познанието е нещо, към което хората инстинктивно се стремят, даваме много време и усилия в опит да го получим, като например гледаме видеа като това. Също имаме естествени инстинкти да следим какво знаят и не знаят другите хора, за да разберем какво правят. Но е учудващо трудно да се даде добро обяснение на природата на познанието само по себе си и да кажем как знаенето, че нещо е вярно, се различава от просто да мислим, че е вярно. Когато опитаме да открием какво е познание се натъкваме на няколко интересни въпроса и парадокса. Тази поредица изследва тези проблеми и обяснява как философите са опитали да ги решат. Това видео ще се фокусира върху някои основни характеристики на познанието, характеристики, които всяка добра теория за него трябва да опита да обясни. Какви неща можеш да знаеш? Терминът "знам/познавам" се използва по няколко различни начина; можеш да познаваш човек, "Алис познава Пиер", място, "Пиер познава Париж" или да знаеш език, "Алис знае френски". Но най-често срещаният начин за използване на глагола "да знам" е начинът, по който го използваме, когато говорим, че някой знае един факт, както в "Алис знае, че навън вали". В тази поредица ще се фокусираме върху този смисъл на глагола "да знам" – знаенето на факт. Понякога това се нарича "знаене че", но всъщност заедно с "че" можеш да използваш въпросителни думи като "къде" или "кога". "Пиер знае кога ще започне партито" или "Пиер знае къде е партито". Знаенето къде е партито означава знаене на отговора на въпроса "къде е партито?" и това ще е факт, като факта, че партито е в дома на Алис. Знанието е начин да разберем един факт. Смята се, че всеки език на света има дума, която превежда този смисъл на думата "да знам". И този вид глобална популярност е много рядка, смята се, че само около 100 думи са универсални по този начин. Около света думите, които означават "да знам/знам" се използват много. Това е една от топ 10 думите в английския език, например. Тоест често говорим за знание, но какво имаме предвид, когато кажем, че някой знае нещо? Това може да ни помогне да сравним знаенето с вярването. Помисли за следните две изречения: 1. "Алис знае, че навън вали." 2. "Пиер вярва, че навън вали." Инстинктивно усещаме някаква разлика между Алис и Пиер, но каква е тя? Всъщност има няколко възможни точки на контраст тук. Първата и най-лесната е свързана с истината. Ако Пиер просто вярва, че там, където е, вали, може би той греши. Може би дъждът е спрял и той е заблуден от шума на водата, капеща от дърветата. Нещата, в които вярваме, понякога са верни, а понякога са грешни. Но това, което знаем, от друга страна, трябва да е вярно. Тоест няма проблем да кажем: "Пиер вярва, че вали, но не вали." Докато звучи странно да кажем: "Алис знае, че вали, но не вали." Това е понеже свързаността с истината е вградена в значението на "знае, че". Освен истината, друга ключова характеристика на познанието е увереността. Да предположим, че Пиер е в стая без прозорци и стои там вече час. Той може да подозира, че навън все още вали, дори ако не е напълно сигурен. Но ако Алис знае, че вали, тя няма съмнение. Тя е уверена. Едно уверено вярване в истина достатъчно ли е за знаенето? Очевидно не. Има поне още едно нещо, което ни трябва. Представи си, че Пиер е голям песимист, винаги е силно убеден, че нещата ще се объркат. Често греши, но понякога е прав. Днес се събужда в стая без прозорци, наясно, че Алис е планирала пикник, понеже прогнозата е била за слънчево време: "Ще е ужасно," мисли си той. "Сигурен съм, че вали точно сега". Той е напълно убеден, че вали, въпреки че не може да види или чуе дъжда. И да кажем, че по случайност се оказва, че точно този път е прав. Пиер наистина ли знае, че навън вали? Ако не знае, тогава изглежда, че знаенето изисква нещо повече от просто уверено вярване в истина. Да изпитваш песимизъм не е добра основа за преценка за времето. Преценката ти трябва да има добра основа, за да се брои като знаене. Но каква основа се брои като добра? Трябва ли да стоиш навън и да се мокриш? Както ще видиш в следващите видеа за анализиране на познанието, това е спорен въпрос. Но преди да стигнем до този проблем, ще се заемем с още по-основен въпрос: познанието възможно ли е за нас? Дори в най-добрия сценарий, когато имаш чувството, че стоиш навън, точно под дъжда, можеш ли наистина да знаеш, че навън вали? Може ли например да сънуваш в някоя ясна нощ? Това е проблемът скептицизъм, който ще изследваме в следващото видео. Следващите две видеа ще обяснят възможни решения за скептицизма.