If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:9:02

Теория на познанието: Анализиране на познанието 2 (подходите без погрешно вярване и без оборване)

Видео транскрипция

Казвам се Дженифър Нейгъл, преподавам философия в университета в Торонто и днес искам да говоря за анализирането на познанието. Това видео разглежда два начина да направим това, и двата от които са модификации на класическия анализ на познанието като обосновано истинно убеждение (ОИУ). Чистият ОИУ анализ на познанието днес не е много популярен. Широко възприето е, че има ефективни контрапримери на него, като случаите Гетие, описани в последното видео. Човек, който гледа спрял часовник точно в момента, в който той е верен, има обосновано истинно убеждение без познание. Но някои философи смятат, че можем да получим добър анализ на познанието, ако добавим едно нещо към ОИУ формулата. Днес ще разгледаме две различни теории какво може да е това нещо. Анализът "без фалшиво убеждение" и анализът "без опровержения". Може би забеляза, че героите във всеки случай Гетие имаха нещо общо – въпреки че в крайна сметка бяха убедени в нещо вярно, те разчитаха на фалшиво убеждение по пътя си към разкриване на истината. Когато Смит вярва, че мъжът, който ще получи работата, има десет монети в джоба си, това, в което вярва, е вярно, но той стига до този верен извод от погрешното си убеждение, че Джоунс ще получи работата. Също така, човекът, който определя часа, като гледа счупен часовник вероятно има погрешно убеждение, че часовникът работи. Точно след като Гетие публикувал статията си, философ на име Майкъл Кларк казал, че можеш да "закърпиш" класическия анализ, просто като изключиш разчитането на погрешно убеждение. Според анализа на Кларк S знае Р, ако и само ако, първо, Р е вярно, второ, S е убеден в Р, и трето, S има обосновка да вярва в Р. Четвърто, S е убеден в Р на вярна основа. Един проблем с този подход е, че условието изглежда изключва някои напълно добри случаи на познание. Представи си детектив, който има много доказателства, че определен човек е виновен за престъпление – видеозаписи, ДНК, десетки свидетели, и този детектив прави вярна преценка за виновника въз основа на тях. Ако дори един от свидетелите лъже, когато каже, че е видял какво се е случило – може би не е присъствал– тогава без значение колко други доказателства има, детективката не може да знае кой е виновен, според теорията на Кларк, понеже няма да прави изводите си на изцяло вярна основа. Тоест теорията на Кларк е твърде строга, ако искаме да приемем логичната гледна точка, че в някои случаи хората могат да получат познание, без значение от наличието на някои погрешни вярвания, стига цялостните им доказателства да са достатъчно силни. Теорията "без погрешно убеждение" среща проблеми и от другата страна. Създадена е да се справи със случаи на вадене на заключения, където вярваме в нещо въз основа на нещо друго, но не всички случаи Гетие са такива. Ето един пример от класическата индийска традиция – пътешественик върви в пустинята и има халюцинация за вода в долината напред. Той слиза в долината и, по случайност, има вода под камък. Пътешественикът не е направил извод от погрешно убеждение. Просто незабавно вярва, че има вода пред него въз основа на визуалните си преживявания. И това убеждение е вярно и, в определен смисъл, обосновано – ще кажем, че халюцинациите му са били напълно реалистични, но изглежда погрешно да кажем, че знае, че има вода в долината, както си стои там и халюцинира. По-усъвършенствана версия на анализа "без погрешни убеждения" е анализът "без опровержения", разработен от Кийт Лерър и Томас Паксън през 1969 г. Те разделят познанието на два вида – основно и неосновно. Основното познание е очевидното осъзнаване, което имаш, например, когато знаеш, че имаш главоболие. Лерър и Пакстън анализирали основното познание като истинно убеждение, за което има пълна обосновка, която не зависи от никакви обоснователни твърдения. Неосновното познание създава проблеми в оригиналните случаи Гетие. Неосновното познание има подкрепящо доказателство. Ако някой пита Смит защо вярва, че човекът, който ще получи работата, има десет монети в джоба си, той ще обясни, че видял Джон да прибира монетите и чул какво казал президентът на компанията. Обикновено това подкрепящо доказателство ще е чудесна обосновка. Проблемът в историята на Гетие е, че има обосновка, унищожаваща факта, че Смит не знае за факта, че Джоунс няма да получи работата. Лерър и Пакстън наричат този скрит факт "опровержение". Ако Смит знаеше, че Джоунс няма да получи работата, Смит нямаше да е оправдан да вярва, че мъжът, който ще получи работата, има десет монети в джоба си. Лерър и Пакстън анализирали неосновното познание като необорено обосновано вярно убеждение. Стига да няма неприятни скрити изненади, които ще разрушат обосновката, тогава имаш обосновка, тогава обоснованото ти вярно убеждение ще е познание. Има малко усложнение в техния случай. Те не казват, че знаенето изисква да няма абсолютно никакви опровержения. За да покажат, че е възможно да имаш познание, въпреки наличието на опровержение, Лерър и Пакстън предлагат следната история. Един ден си в библиотеката и виждаш мъж да краде книга. Изпитваш сигурност, че това е съученикът ти Том Грабит. В този момент изглежда знаеш, че Том Грабит току-що е откраднал книга от библиотеката, но чакай, има един скрит факт. Майката на Том, госпожа Грабит, стои у дома на телефона, готова да свидетелства пред полицията или всеки, който се обади, че Том не би могъл да е в библиотеката днес, понеже е на хиляда километра. Тя също ще каже на всеки, че може да е видял идентичния близнак на Том, Джон Грабит, който ѝ казал, че отива до библиотеката, за да вземе книга, която му е много необходима. В този момент изглежда обосновката ти е била опровергана. И в крайна сметка не знаеш, че Том Грабит е откраднал книга от библиотеката. Но, чакай, има последна развръзка. Има скрит факт, който неутрализира първия скрит факт за показанията на госпожа Грабит. Той е, че госпожа Грабит е патологична лъжкиня и няма никакъв близнак, а синът ѝ Том наистина е откраднал книгата и ти го видя. Оригиналното опровержение бива опровергано и всъщност през цялото време е налице това, което Лерър и Пакстън наричат необорима обосновка за убеждението ти – фактът, че има някакво скрито доказателство, противоположно на убеждението ти, не оборва обосновката ти, понеже е имало още някакво скрито доказателство, което показва, че няма за какво да се тревожиш. Опроверженията не са проблем, стига самите те да бъдат опровергани. Само неопроверганите опровержения могат да не ти позволят да имаш познание. Тази теория среща много предизвикателства, като започнем от трудностите при разбирането какво се има предвид под обосновка, без да използваме концепцията за самото познание. Това е особено голям проблем при основното познание. Понеже какво точно означава да кажеш, че имаш истинно убеждение с пълна обосновка? Теорията може също да има проблем със случая с пустинния мираж, при който убеждението ти е вярно и изглежда не разчита на това да приемаш и обосноваваш твърдение. Изглежда теорията ще класифицира това като случай на основно познание, което е проблем, ако мислим, че пътешественикът в пустинята не знае, че има вода в долината. Друго предизвикателство за теорията лежи в обясняването кои опровержения трябва да се броят за неопровергани. Особено в случаите Гетие, при които това, в което вярваме, в крайна сметка е вярно. Тоест всяко доказателство срещу нея трябва да се брои за подвеждащо. Ако ти харесват тези теории, можеш да помислиш за начини да ги подобрим. Друга възможност е да разгледаме различни подходи. В следващото видео ще разгледаме два нови начина за анализиране на познанието.