If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:7:28

Видео транскрипция

Някой с церебрална парализа може да попадне навсякъде по този много широк спектър двигателни нарушения и това, което диктува къде ще попадне на спектъра, колко тежки ще бъдат двигателните нарушения, се свежда до две неща. Първо, къде е увреден, недоразвит или повреден мозъкът и, второ, колко тежко е увреждането. И просто да раздвижим паметта ти, това увреждане се случва поради някакво събитие като инфекция или инсулт, което се случва по време на критичните периоди на ранното развитие, някъде от вътреутробното развитие като зародиш до първите няколко години живот. Има три главни двигателни области в мозъка, които когато са увредени по някакъв начин могат да причинят церебрална парализа и в зависимост от това коя двигателна област е предимно засегната, това ще определи какъв вид церебрална парализа има човекът, понеже, помни, церебрална парализа е общ термин, който описва няколко различни разстройства, които засягат движението. Нека разгледаме тези различни видове и първата двигателна област, която ще разгледаме, за да видим какъв вид церебрална парализа по принцип се развива, ако е увредена по някакъв начин, е двигателният кортекс. Тук е двигателният кортекс и той е отговорен за планирането, контролирането и извършването на волеви движения и за да направи това, за да ни помогне да постигнем волеви движения, двигателният кортекс използва тези специални неврони, наречени горни двигателни неврони, а те предават съобщения на мускулите ни. Тези горни двигателни неврони са насочват от различни части на двигателния кортекс и се събират заедно със съседните горни двигателни неврони, за да образуват тези "магистрали", които наричаме пирамидални пътища, пирамидални, понеже тези неврони преминават през тези структури, наречени медуларни пирамиди, за да достигнат дестинацията си в мозъчния ствол или гръбначния стълб, а тракт просто означава сноп аксони, тоест аксоните на тези горни двигателни неврони. Тези трактове, тези магистрали от горни двигателни неврони двигателният ни кортекс използва, за да контролира мускулите ни. Когато самият двигателен кортекс или тези пирамидални трактове бъдат увредени или недоразвити по някакъв начин, някои от мускулите може да не могат да получат правилните съобщения от двигателния кортекс, съобщенията, които контолират активността им, и когато това се случи, сумарният резултат е, че засегнатите мускули стават твърде активни и мускулният им тонус се увеличава. Мускулен тонус, когато кажем това, говорим за количеството напрежение в мускула. Мисли за когато докоснеш струните на китара или тенис ракета. Колкото по-силно дръпнеш струните, толкова повече тонус, повече напрежение имат те. Това увеличение в мускулния тонус е подобно на това. Прави мускулите много напрегнати и трудни за движение. Нека запишем това – напрегнати, понеже тази напрегнатост описва първия вид церебрална парализа, този вид церебрална парализа, който е причинен от увреждане на двигателния кортекс или горно двигателните неврони в пирамидалните трактове. Официалното медицинско име на този напрегнат вид церебрална парализа е спастична церебрална парализа, а спастична просто описва скованите, напрегнати мускули. Къде попада човек с този вид церебрална парализа в спектъра на тежестта до голяма степен зависи от колко от мускулите му са засегнати от тази напрегнатост. И виждаме няколко модела на тази мускулна скованост при хора с церебрална парализа, така че нека ги разгледаме. Понякога мускулите от двете страни на долната част на тялото са засегнати от сковаността, а когато това е така често някои мускули в краката или бедрата могат да станат по-активни от други мускули в тези области и свръхактивните мускули надделяват над по-неактивните. Един от по-често срещаните примери за това са мускулите във вътрешното бедро. Тези мускули използваме, за да съберем бедрата си и да ги завъртим навътре, но при спастична церебрална парализа често тези мускули стават много активни, така че започват постоянно да придърпват краката заедно и постоянно да ги завъртат навътре, а ако това стане много лошо, коленете може да започнат да се пресичат едно върху друго, донякъде подобно на ножици. И поради това наричаме това походка тип ножица. И тези свръхактивни мускули са много сковани, така че на човека му е много трудно да излезе от тези позиции. Идруг модел, който често виждаме, е, че човекът със спастична церебрална парализа в двата си крака върви на пръсти и това се случва, понеже мускулите в подбедрицата стават много сковани и придърват петата нагоре, така че това кара човека да върви на пръсти. И друг вид модел на церебрална парализа, която виждаме с тази скованост, е скованост в ръката и крака от едната страна на тялото. Да кажем, че това е дясната страна на човека тук, но може вместо това да е лявата страна. В този случай човекът често пак ще има същите проблеми с походката, като походка тип ножица и вървене на пръсти, но този път ще е само от едната страна, засегнатата страна, а в горната част на тялото ще видим същия вид неща, които виждаме в крака. Някои от мускулите стават по-активни от другите и надделяват над по-слабо активните мускули в ръката. Мускулите, които свиват лакътя и свиват китката са тези, които стават много активни, стават много сковани и придърпват ръката и дланта в тези фиксирани позиции, от които е много трудно да се излезе. Най-тежката версия на този скован вид церебрална парализа се случва, когато мускулите в ръцете и краката от двете страни на тялото бъдат засегнати от сковаността и често и други мускули, освен на крайниците, също биват засегнати, като мускулите на езика, лицето, гласните струни, а можеш да си представиш, че ако тези мускули също са сковани, това може да направи яденето, преглъщането и говоренето много трудно. Това са някои от главните модели, които виждаме с тази скованост. В първите два случая, ако горните двигателни неврони, които помагат за контролиране на засегнатите мускули, не са твърде зле увредени, тези хора може да могат да се справят добре без твърде много помощ. Може просто да вървят по-бавно или да имат трудности с бягането, скачането или вървенето по неравни терени, които са неравни или стръмни, но иначе се справят добре, може би ще са някъде тук на спектъра на тежестта, от по-леката страна. Но ако горните двигателни неврони, които контролират тези мускули, са много увредени, тогава тези хора може да имат нужда от повече помощ с движенията. Може да имат нужда от патерици, проходилка или инвалидна количка и това ще ги постави малко повече към по-тежкия край на спектъра, може би някъде тук, а за тези хора тук със скованост от едната страна на тялото, ако сковаността е много лоша, това може да затрудни използването на патерици или ръчна инвалидна количка, така че може да имат нужда от автоматична ръчна количка, което ще ги постави малко по-надалеч по спектъра на тежестта, ето тук, а някой с тази скованост във всички свои крайници обичайно ще е в далечния край на спектъра, най-тежкия край. Вероятно ще трябва да е в инвалидна количка. Ще има нужда от помощ с придвижването, с помощ с неща като ядене и обличане, понеже мускулната скованост е твърде разпространена, твърде тежка е и е твърде трудно да се движат всички засегнати телесни части. Това е скованият или спастичен тип церебрална парализа и това е най-често срещаният тип. Голямото мнозинство от хората с церебрална парализа, около 70-80%, ще имат един от тези сковани видове церебрална парализа.