Видове церебрална парализа част 1 - спастична

Пациент с церебрална парализа може да попадне на различно място в този широк спектър от двигателни нарушения. Това, което определя къде ще попадне в спектъра, от което зависи тежестта на двигателните нарушения, се свежда до две неща. Първо, къде е увреден, недоразвит или увреден мозъкът и, второ, колко тежко е увреждането. Само да припомня, че това увреждане е резултат от някакво събитие като инфекция или инсулт, което се случва по време на критичните периоди на ранното развитие – от вътреутробното развитие на зародиша до първите няколко години живот. Има три главни двигателни области в мозъка, чието увреждане може да доведе до церебрална парализа. В зависимост от това предимно коя двигателна област е засегната, се определя какъв вид церебрална парализа развива човекът, понеже, спомни си – церебрална парализа е общ термин, който описва няколко различни разстройства, които засягат движението. Нека разгледаме тези различни видове. Първата двигателна област, която ще разгледаме, за да видим какъв вид церебрална парализа по принцип се развива, ако е увредена тя по някакъв начин, е двигателният кортекс. Тук е двигателният кортекс и той е отговорен за планирането, контролирането и извършването на волеви движения. За да извършваме волеви движения двигателният кортекс използва тези специални неврони, наречени горни двигателни неврони, които предават съобщения на мускулите ни. Тези горни двигателни неврони са насочват от различни части на двигателния кортекс и се събират заедно със съседните горни двигателни неврони, за да образуват тези "магистрали", които наричаме пирамидални пътища – пирамидални, понеже тези неврони преминават през тези структури, наречени медуларни пирамиди, за да достигнат дестинацията си в мозъчния ствол или гръбначния стълб, а тракт просто означава сноп аксони, тоест аксоните на тези горни двигателни неврони. Тези трактове, тези магистрали от горни двигателни неврони се използват от двигателния кортекс за контрол на мускулите. Когато самият двигателен кортекс или тези пирамидални трактове бъдат увредени или недоразвити по някакъв начин, някои от мускулите може да не могат да получат правилните съобщения от двигателния кортекс – съобщенията, които контолират активността им. Когато това се случи, сумарният резултат е, че засегнатите мускули стават твърде активни и мускулният им тонус се увеличава. Под мускулен тонус имаме предвид количеството напрежение в мускула. Представи си, че докосваш струните на китара или тенис ракета. Колкото по-силно дръпваш струните, толкова повече тонус, повече напрежение имат те. Увеличението на мускулния тонус е подобно на това. Прави мускулите много напрегнати и затруднява движението. Ще запиша това – напрегнати, понеже тази напрегнатост описва първия вид церебрална парализа, този вид церебрална парализа, който е причинен от увреждане на двигателния кортекс или горните двигателни неврони в пирамидалните трактове. Официалното медицинско име на този вид церебрална парализа с напрягане на мускулите е спастична церебрална парализа. Спастична описва скованите, напрегнати мускули. Къде попада човек с този вид церебрална парализа в спектъра на тежестта до голяма степен зависи от това колко от мускулите му са засегнати от тази напрегнатост. Виждаме няколко модела на тази мускулна скованост при хора с церебрална парализа, така че нека ги разгледаме. Понякога мускулите от двете страни на долната част на тялото са засегнати от сковаността, а когато това е така често някои мускули в краката или бедрата могат да станат по-активни от други мускули в тези области и свръхактивните мускули надделяват над по-неактивните. Един от по-често срещаните примери за това са мускулите във вътрешната страна на бедрото. Тези мускули използваме, за да съберем бедрата си и да ги завъртим навътре, но при спастична церебрална парализа често тези мускули стават много активни, така че започват постоянно да придърпват краката заедно и постоянно да ги завъртат навътре, а ако това е силно изразено, коленете може да започнат да се пресичат едно върху друго, донякъде подобно на ножици. Ето защо наричаме това походка тип ножица. Тези свръхактивни мускули са много сковани, така че на човека му е много трудно да излезе от тези позиции. Друг модел, който често се наблюдава, е, че човекът със спастична церебрална парализа, засягаща двата крака, върви на пръсти. Това се случва, понеже мускулите на подбедрицата стават много сковани и придърват петата нагоре, така че това кара човека да върви на пръсти. Друг модел на церебрална парализа, при която виждаме тази скованост, е скованост в ръката и крака от едната страна на тялото. Да кажем, че това е дясната страна на човека тук, но може да е също и лявата страна. В този случай човекът често има същите проблеми с походката като походка тип ножица и вървене на пръсти, но този път ще е само от едната страна, засегнатата страна, а в горната част на тялото ще видим същия вид неща, които виждаме в крака. Някои от мускулите стават по-активни от другите и надделяват над по-слабо активните мускули в ръката. Мускулите, които свиват лакътя и свиват китката, са тези, които стават много активни, стават много сковани и придърпват ръката и дланта в тези фиксирани позиции, от които е много трудно да се излезе. Най-тежката версия на този скован вид церебрална парализа се случва, когато мускулите на ръцете и на краката от двете страни на тялото бъдат засегнати от сковаността, а често и други мускули, освен на крайниците, също биват засегнати, като мускулите на езика, лицето, гласните струни. Вероятно се досещаш, че когато тези мускули също са сковани, това може да направи храненето, преглъщането и говоренето много трудни. Това са някои от главните модели, които виждаме относно тази скованост. В първите два случая, ако горните двигателни неврони, които помагат за контролиране на засегнатите мускули, не са твърде зле увредени, тези хора може да успяват да се справят добре без твърде много помощ. Може просто да вървят по-бавно или да имат трудности с бягането, скачането или вървенето по терени, които са неравни или стръмни, но иначе се справят добре, може би ще са някъде тук в спектъра на тежестта, от по-леката страна. Но ако горните двигателни неврони, които контролират тези мускули, са много увредени, тогава тези хора може да имат нужда от повече помощ за движение. Може да имат нужда от патерици, проходилка или инвалидна количка и това ще ги постави малко повече към по-тежкия край на спектъра, може би някъде тук, а за тези хора тук със скованост от едната страна на тялото, ако сковаността е много лоша, това може да затрудни използването на патерици или ръчна инвалидна количка, така че може да имат нужда от автоматична ръчна количка, което ще ги постави малко по-надалеч по спектъра на тежестта, ето тук, а някой с тази скованост във всички свои крайници обичайно ще е в далечния край на спектъра, най-тежкия край. Вероятно ще трябва да е в инвалидна количка. Ще има нужда от помощ с придвижването, с помощ с неща като ядене и обличане, понеже мускулната скованост е твърде разпространена, твърде тежка е и е твърде трудно да се движат всички засегнати телесни части. Това е скованият или спастичен тип церебрална парализа и това е най-често срещаният тип. Голямото мнозинство от хората с церебрална парализа, около 70-80%, ще имат един от тези сковани видове церебрална парализа.