Двусмисленост

Здрасти, аз съм Джозеф Ву и съм докторант по философия в университета Кеймбридж. В това видео ще обясня неформалната логическа грешка, позната като двусмисленост, която се проявява постоянно. Преди да разгледаме някои по-сложни примери, нека започнем с един по-прост, за да разберем какво представлява. Помисли за следния аргумент: Предпоставка едно: Всички звезди са експлодиращи топки газ. Предпоставка две: Майли Сайръс е звезда. Заключение: Следователно Майли Сайръс е експлодираща топка газ. Това очевидно е ужасен аргумент! Формата на този аргумент изглежда валидна и всяка от предпоставките, взета отделно, е вярна. Може да си спомняш от предишно видео, че аргумент с валидна форма и верни предпоставки се смята за солиден. Може също да си спомняш, че един солиден аргумент задължително има вярно заключение. Но вероятно не те убедих, че Майли Сайръс е експлодираща топка газ. И правилно мислиш, че тази логика е погрешна. Какво не е наред с този аргумент? Този аргумент допуска логическата грешка двусмисленост. Тук думата "звезда" е използвана с различни значения в двете предпоставки. В първата предпоставка "звезда" трябва да означава нещо като небесна сфера от плазма. Но значението на "звезда" се променя във втората предпоставка, където "звезда" е "известен човек". При предпоставките имаме двусмисленост с двете значения на думата "звезда". За да сме по-точни, двусмислеността се получава, когато една и съща дума се използва, за да изрази две различни значения в един аргумент. Спорещият допуска логическа грешка, понеже той или тя използва думата все едно тази дума има едно и също значение и аргументът би изглеждал валиден, въпреки че всъщност не е. Двусмислеността идва от двусмисленост в езика. Тъй като много думи могат да имат повече от едно значение, трябва да внимаваме ключовите термини да не променят значението си в един аргумент. Тъй като двусмислеността произлиза от множество значения на един термин, полезна стратегия да изобличим тази логическа грешка е да преформулираме предпоставките на аргумента без двусмисления термин. Например нека заместим определенията си за думата "звезда" в предпоставките на предишния пример. Предпоставка 1: Всички небесни сфери от плазма са експлодиращи топки газ. Предпоставка 2: Майли Сайръс е известна личност. Заключение: Следователно Майли Сайръс е експлодираща топка газ. Очевидно, този аргумент не е валиден, след като се отървем от двусмисления термин "звезда". Въпреки че и двете предпоставки са верни, следствието не произлиза от тях. Този пример със сигурност е изсмукан от пръстите. Все пак никой не е казвал, че Майли Сайръс е експлодираща топка газ. Но за да знаем, че разбираме как работи по принцип тази логическа грешка, нека разгледаме два примера, които не са толкова лесни за забелязване. Предположи, че уважаван вестник е бил критикуван за разпространяване на клюки за знаменитости и предположи, че в отговор редакторът дава следния аргумент: Предпоставка 1: Вестниците имат задължение да публикуват истории, които са в публичен интерес. Предпоставка 2: Публиката има голям интерес към клюки за знаменитости, тъй като тиражът се увеличава, когато вестниците публикуват такива истории. Заключение: Не е погрешно уважаваните вестници да разпространяват слухове за знаменитости. Както с примера с Майли Сайръс, този аргумент изглежда валиден. Но такъв ли е? Ключовият термин в двете предпоставки на този аргумент е "интерес". Нека се фокусираме върху използването му. В първата предпоставка "интерес" се използва със значението на "ползи за човек или група", както в изречението: в твой интерес е да не споделяш с никого информацията за банковата си сметка. Във втората предпоставка "интерес" се използва със значението "дейност, която човек се забавлява да извършва", както в изречението: "Интересите ми са плуване, преходи и четене." Тъй като значението на думата "интерес" се е променило между първата и втората предпоставка, редакторът е допуснал логическата грешка двусмисленост, аргументът му не е валиден. Ето друг пример. Предположи, че твой приятел ти казва следното: "Органичните съединения съдържат въглерод, а органичните храни са по-добри за околната среда, така че когато купуваш продукти, трябва да търсиш храни, които съдържат въглерод, тъй като тези храни са по-добри за околната среда." Абсурдността на заключението трябва да ни покаже, че нещо се е объркало в този аргумент. Нека разгледаме по-отблизо как е използван терминът "органично". Твърдението "органичните съединения съдържат въглерод" е вярно. Това е научното определение на "органично", използвано от химиците. Следващото твърдение: "органичните храни са по-добри за околната среда" също е вярно. Но забележи, че сега определението за "органични" се отнася до методите, с които храната е била произведена и обработена. Терминът "органични" сега се използва в смисъла на селското стопанство, вместо в научния си смисъл. Този аргумент е двусмислен заради двете различни значения на "органичен", така че не е валиден. Струва си да отбележим, че дори ако ограничим термина "органични" до смисъла на селското стопанство, пак остава опасност от двусмисленост, поради неопределеността на термина. Например различни страни имат различни стандарти за органичност. Различни храни също се подчиняват на различни стандарти. И в САЩ има различни категории за органичните продукти, вариращи от продукт, направен със 100% органични съставки, до продукт, направен с поне 70% органични съставки. Ако подозираш, че един аргумент допуска двусмисленост, опитай метода, който използвахме в първия пример на това видео: Първо, разграничи потенциалните значения на двусмисления термин в аргумента. После перифразирай аргумента без двусмисления термин, така че предпоставките отново да са верни. Накрая прецени получилия се аргумент. Валиден ли е? Ако не, тогава в аргумента е допусната логическата грешка двусмисленост.