Американски прогрес в Тихия океан през 1944 г.

В началото на 1944 г. американците и Съюзниците успяват да настъпят още повече срещу японците и се приближават все повече към Япония, достигат на разстояние за бомбардиране на Япония, като лишават японците от, ако мога да кажа така, техните предни бази. Точно в началото на 1944 г. – като това отново е само обзор, няма да се спирам на отделните сражения, които се водят, но САЩ успяват да завземат Куаджалин. Той има голяма стратегическа стойност сред тези толкова малки острови, които едва стигат за някакви примитивни бази, както и въздушното пространство, но са много ценни, защото бомбардировачите могат да кацнат и да презаредят, а след това да излетят от там, и да нападнат още по-далеч, ако мога да кажа така, в японската територия. След завземането на Куаджалин, само да припомня, американците, освен други неща, сега контролират Соломоновите острови. Те контролират Маршаловите и Гилбъртовите острови. И ще видим, че наистина основното през 1944 г. като навлизаме в средата и към края на годината, те се доближават все повече до основната територия на Япония. Тъй като американците вече имат В-29, или са имали В-29, бомбардировач, който има радиус от 2500 километра. 2500 километра обсег, ако мога да кажа така. Това означава, че ако те могат да достигнат до точки, където бомбардировачът може да кацне и да излети, а тези бомбардировачи са твърде големи и твърде тежки, за да кацат на самолетоносач, но ако намерят острови, където те да могат да кацат, на разстояние от 2500 километра от Япония, тогава американците могат да направят бомбени атаки директно над Япония и така евентуално да се приближат към края на войната. Така че това е било наистина важно, да се приближат до Япония, а втората цел е била да си върнат Филипините. Първо, защото е въпрос на престиж, това е бивша собственост на САЩ, през цялото време след Испано-американската война. И на всичкото отгоре Филипините са изключително важни за транспортните канали от Индонезия, спомни си, че тези суровини, тези ресурси, петрола, от който Япония се нуждае от Индонезия. Ако контролират Филипините, те ще контролират транспортните линии между Индонезия и Япония. С което ще лишат Япония от тези природни ресурси. Така че основните цели на САЩ през 1944 година са да се приближат максимално до Япония, за да могат да бомбардират, и да си върнат Филипините. И те направили точно това. През лятото на 1944 г. имало е няколко, но в началото на лятото на 1944 г. няколко бомбени рейда излитат от Китай към Япония с новите В-29. Така че някои от тези бомбардировки започват още през лятото на 1944 година. По отношение на истински острови, или територии, които САЩ завземат, или си връщат през лятото, през юни 1944 г., това са Битката във Филипинско море. Битката във Филипинско море се случва точно някъде тук. Тя е успех за САЩ, победа за САЩ. И тя наистина сериозно ограничава способността на Япония да използва самолетоносачи, да използва самолетоносачи, защото много голяма част от техните самолетоносачи са повредени при Битката при Филипинско море. Така, Битката при Филипинско море. се води през юни 1944 година. Освен това през лятото Съюзниците успяват да завземат няколко острова от Марианските острови. Това отново е супер важно, защото от Марианските острови те могат да правят бомбени нападения с В-29 на територията на Япония. И така през лятото Съюзниците, по-точно американците, успяват да завземат Сайпан, завземат Гуам, завземат Тиниан, ето този малък остров ето тук. Някои от тези острови е много трудно да бъдат намерени. Те са супер малки, всъщност, дори тези малки точки са твърде големи за техния размер, и ако отидеш в Гугъл мапс или в Гугъл Ърт, ще видиш колко са малки. Препоръчвам ти да ги погледнеш, удивително е колко малки са някои от тези острови. Те всъщност са атоли, много от тях са по-скоро атоли, а не острови. Но не всички са атоли. Но виждаш, че едва има достатъчно място за самолетна писта, особено за В-29. И по-нататък през лятото и към края на годината американците успяват да завземат, тогава се наричало Пелелиу, сега е Палау. Значи Пелелеу, после завземат Моротай, и вероятно най-важното през 1944 г. вероятно най-важното от всички тези битки в Тихия океан, които се водят, и от тези морски битки, е Битката в Лейте или в залива Лейте. Битката при залива Лейте е важна, защото в процеса на превземане на Лейте САЩ успяват всъщност да унищожат способността на японците за по-нататъшна отбрана, всъщност те ще продължат, но е сломена способността им да защитят останалата част от Филипините. Така че след като Лейте е завзет от Съюзниците, вероятността японците да успеят да задържат останалата част от Филипините е много малка. И може би още по-важно, Битката в залива Лейте, която е станала ето тук, е изключително решаваща битка за американската флота. Японците дават всичко от себе си и изгледите не са добри. Японската флота е до голяма степен унищожена в Битката при залива Лейте. Така че 1944 година, повтарям отново, е много добра година за Съюзниците. Много лоша година за японците. Сега Съюзниците контролират самолетни писти, от които могат да излетят В-29 към територията на Япония. Значи въздушни пътища, сега те могат да се приближат и да бомбардират територията на Япония, и изглежда вероятно да си върнат Филипините, да контролират транспортните маршрути от Индонезия до Япония. Освен това почти са унищожили японската флота. Така че, повтарям, нещата не изглеждат добре за Япония. И в началото на 1945 г. ще видим, че Съюзниците се приближават още повече и правят още по-интензивни бомбардировки над Япония. И всеки път, когато се приближават, битките за спечелването на тези острови, Иво Джима, Окинава, те са изключително кръвопролитни, и САЩ казват: "Какво трябва да направим, за да се предадат японците?" И ще видим какво, поне според Труман, трябвало да се случи. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България