If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:8:15

Видео транскрипция

В това видео ще си поговорим за човешките миграции. Когато казвам човешка миграция, имам предвид преселването на хора от едно място на друго с цел заселване на новото местоположение. Първата миграция, която искам да разгледаме, е Банту миграцията в Субсахарска Африка. Интересното на Субсахарска Африка от лингвистична, или езикова, гледна точка е, че когато погледнеш региона и езиковите семейства там, по-голямата част от хората в Субсахарска Африка говорят език банту. Археолози и лингвисити, които изучават разпространението на банту езиците, знаят, че те вероятно произхождат някъде от Западна Африка. Появява се следният въпрос: Как се разпространява този език из почти цяла Субсахарска Африка? Един от проблемите, с които се сблъскваме, когато се опитваме да отговорим на този въпрос, е, че нямаме писмени исторически източници. Тези езици нямат писменост по времето на тези миграции и разпространение на езика. Една от общите черти на народите, говорещи език банту, е, че създават и използват железни инструменти и оръжия. За щастие на археолозите, железните инструменти и оръжия са сравнително добре са запазени. Археолозите могат да намерят местата, в които са живели хора, говорещи език банту, и да датират артефактите, които откриват. По този начин могат да добият представа кога различните народи, говорещи банту, са се появили в различните части на Африка. Така можем да проследим разпространението и на езика. То изглежда приблизително така. Това, че говорещите банту народи имат тези железни инструменти и оръжия, е една от основните причини за тяхното разширение. От военна гледна точка, ако имаш желязно оръжие и се биеш срещу хора, които нямат, това ти дава голяма преимущество. Освен това те могат да изработват селскостопански инструменти от желязо. Те са по-здрави, по-издържливи, по-удобни за работа и помагат на народите, говорещи банту, да произвеждат повече и по-добро храна. Изобилието на качествена храна води до повишаването на населението. Увеличението на населението в даден район води до намаляване на ресурсите, нужни за изхранването на населението, което кара хората да търсят нови места за миграция. Вече споменах по-рано, че хората, които говорят банту, са земеделци. Те отглеждат растения като просо и сорго, а по-късно започват да отглеждат и добитък. Общото между тези растения и животни е, че те се развиват най-добре в т.нар. тропически или субтропически саванен климат. Ако разгледаш Субсахарска Африка, ще видиш, че по-голямата част от нея има тропически или субтропически климат. Ако погледнем разпространението на народите, говорещи банту езици, ще видим, че то се припокрива с области в Африка, които имат един и същ климат. Виждаме, че климатът на Субсахарска Африка, поне в по-голямата ѝ част, е подходящ за селскостопанските практики на банту народите, което е друга причина за разпространението на народите, говорещи банту. Освен причини, всяко събитие има и последици. Сега ще разгледаме какви са последиците от Банту миграцията. Една последица, която вече споменах, е, че дори и днес много хора в Субсахарска Африка говорят на банту език. Има няколкостотин банту езика, но всички те са свързани и произходът им може да бъде проследен до първоначалното разширение на народите, говорещи банту. Това е първата последица от Банту миграцията в Субсахарска Африка. Народите, говорещи банту език, донасят желязото и го разпространяват в земите, в които мигрират. Разпространението на желязото в Субсахарска Африка е втората последица. Последната последица е внасянето на нови растения и селскостопански практики в регионите, в които се заселват тези народи. Това има сериозни последствия върху пейзажа. Когато активно извършваш селскостопанска дейност в една област, тя се променя и изглежда различно от област, в която живеят само ловци и събирачи. Втората човешка миграция, която искам да разгледаме, е миграцията в Океания. Тук имаме карта, която показва най-вероятния път на разпространение, който са използвали хората при придвижването си към островите в Тихия океан. Гледайки карата на Океания, виждаме очевидното затруднение при пътуването – големи участъци открито море. Тези острови са много малки и често на голямо разстояние един от друг. Успехът на мигриращите хора тук се дължи на технологията. Технологията, която прави всичко това възможно в Тихия океан, са канутата. Това е снимка на съвременна възстановка на кану, която може да ни даде представа как са изглеждали всъщност тези водни превозни средства. Можеш да видиш как двата корпуса и платната правят структурата по-стабилна и дават възможност за използване на вятъра при пътуване през океана. Използването на тази технология е една от причините за успеха на хората при миграцията им из Тихия океан. Сега трябва да помислим защо хората искат да мигрират из Тихия океан. Причините са подобни на тези, довели до Банту миграцията в Субсахарска Африка – пренаселване на региона и изтощаване на ресурсите. В Тихия океан има многобройни малки острови. Там тези проблеми се проявяват значително по-бързо и при по-малко население в сравнение с Африка. Този натиск на населението е важен фактор в Тихоокеанската миграция. Тъй като в много от островите в Тихия океан няма много естествена растителност, която може да служи за храна, мигриращите хора в Тихия океан е трябвало да носят със себе си храна. Те носят със себе си растения, корени от таро (сладки картофи). Това са растения, които мигриращите хора знаят как да отглеждат в островните условия. Те също водят животни със себе си. Например кокошки. Това тук е изображение на Банкивска кокошка от Югоизточна Азия. Това са предците на домашните кокошки и петли. Мигриращите хора водят със себе си и прасета и една порода малки кучета. Кучетата не са кучета-ловци, а източник на храна. Плъховете също се пренасят чрез тези пътувания. Групи хора мигрират на тези острови, а много от тях има сравнително малки екосистеми. Хората внасят в тях нови растения и нови животни, което има огромен ефект върху околната среда в региона. Вече споменах при Банту миграцията, че разпространението на селското стопанство в нови региони може да се отрази на пейзажа. При Тихоокеанската миграция животните засилват това влияние. Плъховете например често ядат птичи яйца. Те ядат и от храната на хората. Прасетата също се съревновават с хората за храна. Прасетата трябва да са източник на храна за хората, но оставени сами, те се справят доста добре и се превръщат в конкуренти на хората за хранителни ресурси. Според история от един от островите през 1600 г. хората избиват всичките си прасета, защото те нанасят много щети на хранителния резерв. Хората на тези острови откриват баланса между производството на храна и поддържането на популация, която може да оцелее, без да се унищожи екосистемата на острова. Но не са малко случаите, в които острови са почти унищожение в следствие на човешка дейност. Най-известният пример е Великденският остров, който се намира в близост до бреговете на Чили. Ако имаш време, потърси историята. Тя е интересен пример за влиянието на хората върху околната среда. Нека обобщим. Разгледахме две чести причини за човешки миграции. И в двата случая, и в Африка, и в Тихия океан, видяхме, че намаляването на хранителните ресурси кара хората да търся нови земи, в които да се заселят. Видяхме също технологии, които позволяват на хората да извършат тези миграции. Видяхме и последиците. Когато хората се преместят на ново място, това има последици върху регионите, в които се заселват. Хората носят със себе си нови растения и животни, което променя екосистемите. Хората носят със себе си и нова култура и идеи в новозаселениете региони. Надявам се, това ще ти помогне при анализ на други миграции, които ще разглеждаш, като те насочи към размисъл за причините, които ги пораждат, и последиците от тях. Преведено от "Образование без раници" с подкрепата на Посолството на САЩ.