Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:9:32

Видео транскрипция

Да поговорим за сърдечносъдовата система. Тук е нарисувана тя. Имаме сърце, което е помпата, то изпомпва кръв през кръвоносните съдове, през цялото тяло. И целта на тази система е да преведе кръвта до капилярните легла. Ето едно капилярно легло. Тук кръвоносните съдове стават много тънки. И се разделят. И защото са толкова тънки, те имат много по-голяма повърхностна зона. И тази повишена повърхностна зона позволява на кръвта да обменя кислород и хранителни вещества с тези клетки, които в момента рисувам, те се нуждаят от тези неща. Кръвта отдава кислорода си на тези клетки. И докато преминава през капилярното легло, губи кислорода си. И тук става синя. И тази кръв се връща обратно към сърцето. Не съм я нарисувам, но тук също има кръв, която отива до дробовете и взема нов кислород, и затова когато се върне, отново има кислород. Това е затворена верига, кръвта обикаля непрестанно. Но има проблем и той е, че сърцето трябва да изпомпва доста усилено, за да се движи кръвта бързо и да нахрани клетките в тялото ти. Това означава, че натискът, на който е подложено сърцето, е доста голям. И в сърцето има високо налягане. И има високо налягане през тези кръвоносни съдове. И това реално избутва част от течността извън кръвоносните съдове, особено от тези капиляри тук. То избутва част от течността. И тази течност не е точно кръв защото, например, червените кръвни клетки, са прекалено големи, за да бъдат избутани. Но по-течните неща от кръвта, като плазмата, биват избутани навън. И така това се оказва тук. И тази течност се смесва с клетките, които са извън капилярите. И се натрупва. И това е проблем, защото ако това продължи, ще изгубим всичко течно в кръвта. А тук ще се получи струпване на течности. И това ще е неустойчива ситуация. Ето тук се включва лимфната система. Това е проблемът, за който отговаря тя. Твоята лимфна система всъщност е друга тръбопроводна система, която ще опитам да нарисувам тук. Това е друга тръбопроводна система. Има съдове, които започват от средата на нищото. И те събират тази течност. Течността влиза в тях. Те я събират. И я връщат в обръщение. Връщат я в кръвта. И така тя отново отива там. И кръвта продължава да циркулира. И така имаме устойчива ситуация. Тези съдове тук се наричат лимфни възли. И ако се загледаш, ще видиш, че се различават от кръвоносните съдове, защото не оформят затворена верига. Лимфата, както е наречено това, лимфата – това е течността, която бива изтласквана извън кръвта. Лимфата идва тук. И после е изхвърлена от кръвоносните съдове тук. Тя не се връща обратно на старта. Това е простото обяснение за това защо са ни нужни лимфни съдове. Но за да го разгледаме по-обстойно, нека вземем един от тези капиляри. Ще увеличим. И ще го нарисуваме малко завъртяно. Надявам се, че това няма да те обърка. Това са ендотелните клетки, които обвиват този капиляр. Ще изследваме точно как течността бива изтласкана навън. Докато се движим по този капиляр, кръвта ще стане деоксигенирана. Затова ще рисувам с други цветове. Макар че в реалността ендотелните клетки не променят цвета си, но просто тези цветове ще ти помогнат да се ориентираш. Така мисля. И така през този капиляр текат малки червени кръвни клетки, които ще нарисувам като малки дискчета. Имаме малки червени кръвни клетки. И, разбира се, имаме много вода, много, много вода. И накрая, имаме малко протеини. Някои от протеините са по-големи от други, така че ще ги нарисувам с различни размери. Но всичко това се съдържа в кръвта. И заради високо налягане, то бива изтласкано. Първият въпрос е: точно къде и как става това изтласкване? Отговорът е – между клетките. Клетките не са долепени достатъчно нагъсто, че да предотвратят излизането на разни неща. Но са достатъчно нагъсто, за да предотвратят излизането на по-големите неща. Червените кръвни клетки и по-големите протеини няма да излязат. Но ще излезе малко течност, част от водата и част от по-малките протеини, които ще нарисувам така. И докато кръвта слезе долу към втората половина от капиляра, тя е загубила част от по-малките протеини и част от течностите. Нека го покажем, като наистина изтрием част от тях. Така че концентрацията на по-големи проетини е по-висока И дори можем да кажем, че концентрацията на червени кръвни клетки е малко по-висока. Така че имаме по-висока концентрация на разтворени вещества в тази част от капиляра, отколкото имахме тук. И причината да го споменавам, е това, че тук възниква едно леко усложнение – макар лимфата или това, което скоро ще е лимфа, да е изблъскано от капиляра тук, всъщност част от течността се връща в кръвоносния съд тук. За да го разбереш, трябва да знаеш, че концентрацията на разтворени вещества е по-висока тук, което води до по-високо осмотично налягане, което дърпа течностите обратно вътре. За да го разбереш, също така трябва да знаеш, че налягането, обикновеното хидростатично налягане е по-ниско в по-крайната част на капиляра отколкото в по-предната. Така че налягането се понижава. И налягането беше това, което избутваше лимфата от кръвоносния съд тук. Сега имаме по-малко изблъскване навън и повече придърпване навътре. Това, което дърпа навътре, е осмотичното налягане. То е причинено от по-високата концентрация. Така че тук част от течността и някои от по-малките протеини може да бъдат всмукани обратно. Сигурно се объркваш, защото казах, че течността е изтласкана навън и изтича от кръвоносните съдове. А сега пък казвам, че тя изтича, но после се връща. Но истината е, че по-голямо количество изтича, отколкото се връща. Нека направя тези стрелки по-големички. Повече изтича, отколкото се връща. И крайният резултат от минаването на кръвта през капиляр е това, че навън е изтласкана лимфа. Сега знаеш в повече детайли как и защо се появява лимфата. Но може би се питаш защо тези клетки просто не се съберат по-нагъсто за да предотвратят изтичането. Отговорът е, че не трябва да забравяме, че наоколо има други клетки, които искат да се хранят. Те искат да получат глюкоза и други подобни неща от кръвта. Затова е важно малките глюкозни молекули и малките протеини като хормоните да могат да излязат в пространството около тези клетки, за да се извърши взаимодействие. Затова в крайна сметка ако тези ендотелни клетки в капилярите бяха по-нагъсто разположени, тогава всички тези в тялото ти, щяха да бъдат запечатани. И може би също се чудиш дали тези пролуки са необходими, за да може кислородът да стигне до клетките. И всъщност при кислорода е различно. Кислородът е много малък. Той е два атома, една молекула. Така че кислородът може да премине директно през клетките. Може просто да преминава през стени и да отиде там, където иска. Надявам се това да ти дава по-ясна представа за това как лимфата се получава от капилярите, как част от нея се процежда навън и по-малка част се връща обратно. И накрая, искам да нарисувам едно грозно човече и да покажа, че всеки има капиляри из цялото тяло. Те захранват всичките ти мускули, всички различни тъкани. И поради тази причина ти трябват лимфни съдове за да извлекат лимфата от цялото ти тяло. Така че имаш лимфни съдове в краката, в ръцете и така нататък. И в някакъв смисъл, те имат подобна структура на кръвоносните съдове, защото в началото са много малки. И после много от тях се събират и обединяват в по-големи лимфни съдове. И тези по-големи съдове се съединяват с други, по-големи съдове. И така нататък. В някакъв смисъл започват като капиляри и после се сливат и стават по-големи и по-големи. Но разбира се, се отличават от кръвоносните съдове, по това, че не са затворена верига. В крайна сметка се обединяват в големи лимфни съдове, които просто изписват съдържанието си обратно в потока на кръвта.