If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:8:40

Видео транскрипция

Да кажем, че имаш човек и торта за рожден ден. И той е развълнуван да духне свещичките, за да може да изяде тортата. Ще дойде дотук. Ще го копирам и поставя. Ето. Дошъл е тук. И в момента, преди да дойде, е поел дълбоко въздух. Наричаме това вдишване. Той е вдишал въздух. И после, когато е до тортата, ще духне свещичките. В момента, в който духа, това се нарича издишване. Знаем, че при вдишването участва много мощен мускул, наречен диафрагма. Това е един от най-важните мускули за вдишване. И другите са мускулите, които са между ребрата. Те се наричат външни – външни означава по-близо до външната част на тялото – външни междуребрени – което означава между – между означава по средата – на ребрата. Ребрени се отнася до ребрата. Външни междуребрени мускули. Тези две групи – външните междуребрени мускули и диафрагмата ще са много полезни за вдишване на въздух. Има и други, но тези са двете групи, които трябва да запомниш. И са важни мускули и за издишването. Често мислим за издишването като за пасивен процес. Но ако духаш свещичките и искаш да изкараш въздуха навън, тук също участват мускули. И двата, които искам да запомниш, са коремните мускули, които ни помагат да създадем много натиск. Коремните мускули и другите, които се наричат вътрешни междуребрени мускули. Вътрешни междуребрени. И те са по-близо до вътрешната част на тялото. Но също са между ребрата. Тези две мускулни групи са най-важните за издишване. И за да се уверим, че ги помним правилно, погледни тези две думи и ги дръж отделно. Ако нещата преминат по план, той ще вдиша дълбоко и после ще издиша въздух, и ще угаси свещичките, и ще изяде тортата си. Ще направя малко място. Искам да помниш, че това се случва по волеви начин. Той иска да изгаси тези свещички. Ами неволевите неща? Нека начертая някои неща, които са неволеви, които се случват сами, при които мозъкът поема контрола и не трябва да мислиш за тях. Ще нарисувам носа за първия пример. Това са носът и устата. И, разбира се, навлиза въздух. Знаем, че въздухът ще се срещне между носа и устата. И да кажем, че имаш няколко нерва. И тези нерви са ето тук. Те усещат полен или някакъв вид дразнител. Това ги дразни. Тези нерви се наричат механорецептори. Те са много чувствителни и могат да усетят всякакви неща, например прах. И тези механорецептори, ако усетят, че тук има нещо, те ще започнат да изпращат сигнал към мозъка. Ето я готината част. Това е сигналът, който постъпва. Сигналът, който излиза от мозъка, ще направи две неща. Ще смъкне мускулите тук. Това е в небцето. Ще снижи мускулите тук. И ще повдигне мускула, познат като език. Езикът леко ще се повдигне. И тези двете ще работят заедно, за да затворят устата. Можеш да видиш, че има само малко пространство между двете, през което може да премине малко въздух. Но повечето въздух ще трябва да излезе насам. Когато имаш голямо издишване, когато издишваш, ще накараш въздуха да излезе през носа. И може би ще се досетиш накъде ни води това. Наричаме това кихане. Когато кихнеш, това е направило тялото ти. Изкарало е въздух чрез насилствено издишване. Въздухът излиза през носа и премахва това, което е раздразнило тези механорецептори. Кихането е просто мощно издишване през носа. И можеш да видиш как работи. Доста е готино. Какъв е друг пример за нещо неволево? Да кажем, че това тук е трахеята ти. Трахеята се разклонява. И, разбира се, имаш механорецептори. Те също ограждат трахеята. Ако бъдат раздразнени, ще изпратят сигнал към мозъка. И мозъкът ще знае, че нещо дразни трахеята. Механорецепторите са му казали това. Какво има отгоре на трахеята? Трахеята има малък отвор. Този отвор е мястото, където са гласните струни. Тук имаш гласните струни от едната страна. И от другата страна има малък отвор, който оставих в черно, за да видиш къде ще премине въздухът. Въздухът преминава оттук и така говорим и пеем, чрез гласните струни. Тези бели неща от двете страни са гласните ми струни. Имам две гласни струни. И малък процеп между тях. Ако механорецепторите бъдат раздразнени, мозъкът ще направи две неща. Ще избута въздух навън, като използва, разбира се, тези коремни мускули и вътрешните междуребрени мускули. Ще изтласка въздух навън. И ще затвори тези гласни струни за един малък момент. Ще ги затвори. Ще се натрупа налягане. Ще имаш много налягане. Ще го покажа с Р и малка стрелка нагоре. Много налягане в трахеята с натрупване на налягането. И, накрая, секунда по-късно, отново ще отвори гласните струни. И въздухът ще излезе навън. Когато това се случи, го наричаме кашлица. Наричаме това кашляне. Това е думата, която използваме. Но какво се е случило? Имахме много мощно издишане чрез използване на тези мускули, за които говорихме, издишахме и временно затворихме гласните струни, за да се натрупа още повече налягане. Понеже, ако буташ срещу нещо, което е затворено, можеш да натрупаш налягане и после да го отвориш, и да имаш нещо като мини експлозия в трахеята си. Тази мини експлозия наричаме кашлица. И последен пример – нека набързо скицирам стомаха ти. Да кажем, че стомахът има малки механорецептори, може би ето тук. И тези механорецептори казват, че стомахът е доста пълен. И изпращат съобщение към мозъка, за да кажат, че са много разширени. Съобщението отива към мозъка. Това е съобщението, отиващо към мозъка. Какво може да направи мозъкът? Точно както преди – нека просто начертая трахеята, която се разделя. И в този случай, както преди, имаме гласните струни. Ще ги нарисувам. Малки гласни струни. И тези гласни струни в началото ще бъдат отворени. През тях минава въздух. И това е вдишване. Сега вдишваме. Нека запиша това – вдишване. Вдишваме въздух, като използваме мускулите за вдишване – предимно диафрагмата и вътрешните междуребрени мускули. И, точно както преди, гласните струни се отварят. И сега имаш затворени гласни струни. Какво ще се случи, ако гласните струни се затворят? Въздухът няма да може да навлезе. Вече не може да навлезе. Имаш това отскачане, при което въздухът буквално отскача от тези затворени гласни струни. Не може да отиде никъде. И когато имаш нахлуване и отскачане на въздух от затворените гласни струни, знаеш ли как наричаме това? Наричаме го хълцане. Наричаме това хълцане. Интересно е как е противоположното на кашлицата. При кашлицата имаше издишване на въздух в затворените гласни струни. И тук имаш въздух, който бива вдишан, и имаш затворени гласни струни. И, разбира се, когато кажа затворени гласни струни, това е за много кратко. Това е за кратък момент. И това причинява голямата промяна. Още е мистерия защо хълцаме, но сега поне знаеш как се случва това.