Банкиране 14: Лихва на Централната банка

До тук говорихме за това как Федералния резерв може да контролира паричния поток, като извършва транзакции на отворения пазар, с които купува или продава ценни книжа от хазната. Вероятно се питаш защо когато четеш заглавията в пресата на тази тема, не откриваш толкова новини за транзакции на отворения пазар и купуване на ценни книжа. Винаги се говори за това как Федералните са задали степента на финансиране, сконтовия процент или целевата ставка. Какво означават тези термини и каква е връзката им с транзакциите на отворения пазар? Това ще се опитаме да разгледаме сега. Ще се фокусираме върху целевата ставка, а вероятно в следващото видео или след още няколко видеа ще се фокусираме повече върху сконтовия процент. Това са две различни неща, макар че често се използват заедно и вървят в тандем. Но нека се фокусираме върху целевата ставка, защото обикновено по този начин Федералните (при нормални условия) задават финансовата си политика. Така, целевата ставка. Само за да знаеш дефиницията – това е лихвеният процент, който Федералният резерв налага банките да използват помежду си при кредити от резервите си за много кратки срокове (т.е. на дневна база). Какво означава това? Тук нарисувах две банки, като ги нарисувах малко по-различно от обикновено. Отляво са активите. В червената кутийка са задълженията, а в синьо тук е капиталът. Това, което направих различно, е, че във всяко видео до сега поставях резервите под активите. Това всъщност прави трудно да сравняваш резервите с депозитите до поискване. Приемам, че всички задължения са търсени депозити, че не приемат друг вид заеми. Всички тези са спестовни сметки, цялата тази червена област тук. Така че най-накрая установих, че е по-лесно да се сравняват процентите резерв, ако са нарисувани един до друг. Да кажем, че тази банка тук... Това в зелено са резерви – могат да бъдат действителни долари, могат да бъдат пари в брой, съхранявани в техния трезор, или депозити на Федералния резерв. Те всъщност са едно и също и са взаимно заменими. Мисля, че това е... Сега разбираш това. И само за да разбереш, този актив е дълг на Федералния резерв. Приблизително толкова голям. Това е ето това. (показва на екрана) Актив на банката, който е дълг на Федералния резерв. Този резерв на тази банка е дълг на Федералния резерв. Все едно са пари в брой и тук има доларови банкноти, а това са издадени банкноти. Този актив е сметка за депозит до поискване или на Федералния резерв. В този случай тук ще пише сметка за резерва на банка Б. Имайки това предвид, така, както съм нарисувал тази банка... Нека само запълня това. Мисля, че като запълня квадратчетата изглежда добре. Съотношението на резерва на тази банка очевидно е по-ниско от това на тази, защото това са депозитите ѝ до поискване, а това е резерва ѝ. Да кажем, че тази банка има резерв (гледам колко е на око), ако вземеш отношението на тази височина към тази, изглежда, че има резерв от, да кажем, 10 процента, докато резервът на тази като че ли е по-близо до 20 процента. И си спомни, че говорихме за регулациите на банките – че има някакъв минимален резерв, който една банка трябва да поддържа. Разбира се, дори да нямаше регулации, в една банка биха искали да поддържат някакъв резерв, ако по някои от тези депозити хората си поискат парите, така че винаги е добре да имаш резерв, но не искаш да имаш твърде голям резерв. Защото какво се случва при твърде голям резерв? Не получаваш никаква лихва върху сметка за резерв или пари в брой. Ако си любопитен как Федералните всъщност се издържат, те дават на тези банки сметки за резерв, които на практика са спестовни сметки от Федералния резерв и не им дават лихви за тях. Не им дават лихва, така че няма лихва от дясната страна на баланса им. Така не плащат лихва по задълженията си. А задълженията им са тези неща тук. Не плаща лихви за тези неща, но получава лихва за някои от активите си. Тук нарисувах малко злато. Тази жълта част тук е злато. Нека напиша това – злато. Това тук е злато, а за това в кафявия цвят ще приемем, че са ценни книжа. Ако имам ценни книжа на правителството, те ще ми носят някаква лихва. Но Федералните не изплащат лихва. Не плащат лихва за тези депозити за резерви или за тези издадени банкноти. А получават лихва за активите си. Това са лесни пари и всъщност се оказва, че това, което Федералните правят... За това е много спорно дали наистина са независими от правителството или не. Официално е частна институция, но бордът на директорите е назначен от правителството и на това отгоре парите, които изкарва, останалите средства след плащането на всички разходи на Федералния резерв, всъщност отиват обратно в Конгреса. Така че не си мисли, че има частна банка с тази страхотна схема за правене на пари, защото всички пари отиват обратно в Конгреса. Макар че това е нож с две остриета. Ако по някаква причина Федералните направят нещо изключително глупаво и изпаднат в несъстоятелност, Конгресът става длъжник. Преди научихме, че ценните книжа са облигации на правителството на САЩ. Така че нещата са двупосочни. Така че, макар официално да са независими, всъщност не са. Реално почти са част от Конгреса или поне от правителството. Всъщност трябва да кажа, че са част от Хазната, не толкова от Конгреса. Не искам да съм технически неточен. Имайки предвид това, нека се върнем на примера с тези две банки. Тази вероятно има по-голям резерв от необходимото. Това не ѝ харесва, защото не получава лихви за него. Да кажем, че иска да има резерв от 15 процента. Преценява, че това е повече от достатъчно. А този банкер смята, че резервът му е твърде малък. Той също би искал да има 15 процента. Така този иска да вземе назаем толкова пари. Резервите всъщност са физически пари в брой или депозити за резерв при Федералните. А този има приблизително толкова за даване назаем. Той има грубо толкова за заеми, така че очевидно, тъй като има само две банки в тази вселена, е логично този да даде заем на този, вероятно още на същия ден, защото не знаеш какво ще се случи утре. Може някой да си поиска парите обратно и т.н. Така че даваме заема в рамките на денонощието. Ако този се чувства комфортно със ситуацията, може да поднови заема. Този може да поднови заема или този, както и да е. Схващаш идеята. Въпросът е – с каква лихва този ще таксува другия за заемането на тази малка сума пари? Да кажем, че тази банка таксува другата с 10 процента в рамките на денонощието. Не плащаш 10 процента за една нощ, това е годишен лихвен процент. За една нощ плащаш това на степен 1 върху 365 или колкото работни дни има. Така че всъщност е много малка лихва. Това са годишните лихви, ако този продължи да взема заем всеки ден за цялата година. Като имаме предвид това, да кажем, че Федералните решават, че наличните средства не са достатъчни. Те искат да увеличат парите в обръщение. Да видим какво се случва в тази ситуация. Какъв беше механизмът? Това, което Федералните правят, е да печатат банкноти. Да кажем, че са действителни физически средства. Това е актив, който Федералните притежават в момента. Разбира се, има компенсиране на задължението, което са издадените банкноти, нали? И тогава това, което Федералните правят, е да използват тези банкноти, с които могат да купят ценни книжа, или безрисков правителствен дълг, нали? И ги купува от отворения пазар. Този дълг може да се държи от Китай. Може да се държи от баба ти. Може да се държи от всеки. Дори може да се държи от някоя от тези банки, но се подразбира, че те го вземат и купуват ценни книжа с него. Тогава този актив се превръща в ценни книжа на счетоводния баланс на Федералните. Но къде отидоха всички тези средства? Тези средства ще отидат при баба ти, която държеше ценните книжа. А какво ще прави баба ти с тези пари? Ами баба ти ще вложи тези пари в нейната банка, нали? Вероятно ги купуват от бабите на много хора. Да кажем, че няколко баби влагат парите в тази банка. Опитвам се да го нарисувам. Така че тази банка получава малко по-голям резерв. Тогава някои баби ги влагат в тази банка тук, нали? Какво се случи? Какъв е крайният ефект от това? Счетоводният баланс на правителството се увеличи малко. Ако погледнеш общите му активи, те малко са се увеличили. Или ако просто погледнеш общите му задължения – счетоводният му баланс е нараснал. Взели са някакви ценни книжа. Ще направим цяло видео за ефекта от това върху лихвите на ценните книжа. Но при този процес, когато купи тези ценни книжа на отворения пазар, повече пари бяха депозирани в банковата система. Може да са пари в брой или резерв в централната банка. Но да разгледаме ситуацията между тези две банки. Сега изведнъж тази банка се нуждае от по-малко пари, защото получи някакви депозити за резерва от нашите баби. Също така тази банка може сега да има дял на резерва от 12 процента, защото са получили депозити от действителни средства. А резервът на този се е покачил от 20 на, не знам, 22 процента. Сега този се нуждае от по-малко пари, нали? Намаляла е нуждата му от средства, пари в брой или резерви. А този има дори повече за даване назаем, нали? Той вече имаше излишък, а сега е още по-голям, нали? Така наличието на резерви в банковата система се е увеличило. Наличността в банката, която дава заема, се е увеличила, а нуждите на банката, която взема заема, са намалели. Търсенето е намаляло, а наличността се е увеличила. За да се осъществи тази транзакция сега, цената за еднодневен заем трябва да падне. Каква е цената на заема? Е, това са лихвите. Изведнъж този не се нуждае от толкова, а този иска да даде още повече назаем, защото разполага с повече. За да се осъществи тази транзакция сега, лихвата ще е 8 процента. А може Федералните да имат целева ставка от 5 процента. Искат да видят как тази банка заема на тази с лихва от 5 процента. Какво ще направят? Ще продължат този процес. Ще издадат още малко. Осъзнавам, че времето няма да ми стигне. Но разбираш процеса. Ще издадат още банкноти, ще купят още ценни книжа. Тези банкноти ще стигнат до банковата система, така че търсенето на еднодневни заеми ще спадне, а резервите в наличност ще се увеличат. Така лихвеният процент на заемите ще падне. Както и да е, ще се видим в следващото видео.