Банкиране 16: Защо се целят в лихвите, наместо в паричното предлагане

В последните 2 видеа разгледахме идеята, че Федералният резерв управлява паричната наличност чрез задаване на целева лихвена ставка. Може в ума ти да се е зародил очевидният въпрос: Защо просто не управляват паричната наличност, вместо да задават целева ставка, защо не задават целева парична наличност? Могат да кажат, че имат като цел за М0 900 милиарда долара и ако в момента е 800 милиарда, просто ще отпечатат още 100 милиарда като парична основа, или депозити на Федералния резерв, или банкноти на Федералния резерв, при което М0 ще стане 900 милиарда долара. Това ще има мултиплициращ ефект, кредитирането ще се увеличи, което ще повиши М1. Аналогично, могат да имат целева стойност за М1. М1 е М0 плюс разплащателните сметки на депозитите, така че на практика е всичко, което може да се ползва като платежно средство. Действителни пари в брой, депозити на резерва или разплащателни сметки също могат да се използват като пари, защото можеш да пишеш чекове от тях. Могат да кажат, че искат целта да бъде 2 трилиона долара. Могат да кажат, че имат за цел М2. М2 е М1 плюс спестовни сметки и сметки за паричния пазар. Те могат да кажат, че имат като цел за него 8 трилиона долара. Само за твоя информация, аз проверих тези стойности. Поне към 2005, 2006 г. тези стойности не са твърде далеч от истината. М0 е било по-скоро 800 милиарда, но ти дава представа. Това са истински стойности. Очевидният въпрос е: защо не правят това? Защо просто не увеличават паричната наличност? Може да направят следното, могат да кажат, че целта им е М2 винаги да бъде 50 процента от БВП, нали? Могат да кажат, нека направим така, че то винаги да е 50 процента от БВП. Икономиката расте, просто трябва да се уверим, че ако падне под 50 процента от БВП, ще отпечатаме малко повече пари, което ще има мултипликационен ефект и ще продължим да го следим. Ако го надвиши с малко, ще направим операции на отворения пазар, ще продадем ценните си книжа и ще извадим част от резерва на банковата система. Това е напълно легитимен начин на мислене и всъщност има хора, които го защитават. Няма явен отговор на това защо го правят, но помислих малко по въпроса и открих две причини, поради които това може да има по-голям смисъл. Макар част от мен... Вероятно в бъдещо видео ще защитя аргумента защо в управляването на паричната наличност като 50 процента от БВП всъщност може да има малко повече смисъл. Както и да е. Първата причина е от удобство. Лихвите, които банките използват за краткотрайните заеми помежду си, просто са най-лесният начин да измериш всяка от тези парични наличности. Ако аз съм Бен Бернанке и искам да знам какви заеми имат банките помежду си, мога просто да пробвам пазара по това време. Мога да кажа – аз съм банка – Каква лихва ще ми предложите? Те ще кажат 5,2 процента. Ако това е над целта им, ще купят още ценни книжа. Можеш да получиш представа в реално време къде се намира пазарът. Няма нужда да чакаш извършването на проучвания или нещо подобно. Докато ако се прицелиш в действителната парична наличност, ще трябва да ги изчислиш доста бързо, ако искаш информация в реално време, а това просто ще бъде по-голяма бъркотия. За да изчислиш М2, трябва да анкетираш банките, което може да стане с някаква информационна система, но няма да получиш информация в реално време или поне ще е по-трудно. Другата причина е малко по-абстрактна, но мисля, че ще откриеш логиката. Да кажем, че е сезон за засяване. Никога не съм бил фермер, но мисля, че сезонът за засяване е по някое време през пролетта. Да кажем, че има няколко фермерски проекта, за които фермерите трябва да вземат пари на заем за купуването на семена. Фермерите ще го направят, ако може да получат заем с лихва от най-много 20 процента. Ако някой предложи кредит с лихва от 21 процента, фермерът ще откаже, защото лихвата е твърде висока. Но ако може да получи средства срещу лихва от 19 процента, ще ги вземе, за да купи семена, защото стойността, която ще получи от тях ще му позволи лесно да я плати. Има друг фермер с проект за 18 процента. Ако получи лихва от най-много 18 процента, ще продължи с неговия проект. Да кажем, че има друг фермер с проект за 12 процента. Ако получи финансиране за 11 процента, ще продължи напред, ще купи семена и ще ги засее. Да кажем, че има още няколко проекта в тази вселена. Да кажем, че имаме човек с фабрика. Има наистина добра идея за нова технология, в която иска да инвестира, и ще построи нова фабрика, ако получи финансиране с 19 процента лихва. Да кажем, че има друг човек с фабрика, който би взел финансиране с 3 процента лихва. Не е твърде сигурен в проекта си. Смята, че този проект има смисъл да се реализира само ако получи финансиране с 3 процента лихва или по-добра. Като казвам по-добра, имам предвид по-ниска от 3 процента. Телефонът ми звъни, но ще го пренебрегна, защото съм на скорост. Има още един, който е маргинален, доста съмнителен. Има наистина съмнителен проект. Той самият не е твърде уверен в него. Той ще реализира този проект само ако получи парите безплатно. Това е състоянието на нещата през пролетта или сезона за засяване. Всички те са потенциални потребители на средства. Да кажем, че това е паричната наличност. Да кажем, че паричната наличност е фиксирана в този момент. Ще нарисувам кръговете на паричната наличност, така че да са три кръга с пари, нали? На практика парите ще бъдат дадени назаем на тези хора, които са склонни да платят най-високата лихва. В този случай за простота приемаме, че това са приблизително еднакво количество пари, просто за да не усложняваме нещата твърде много. В една капиталистическа система трите най-добри проекта ще получат парите. Това ще са този, този и този, нали? Тези тримата ще получат парите. На практика те ще платят най-високата лихва, която би платил най-неблагоразположения от тях. Така че тези пари ще отидат при тези тримата с лихва от 17,9 процента, нали? Правя много допускания за опростяване, но искам да разбереш основната идея. А тези проекти, тези три проекта няма да се осъществят. Може да кажеш, че е добре, че обществото не е заделило средства за този и този, защото проектите им по начало бяха съмнителни, но вероятно не е така. Това беше проект с печалба от 12 процента, ако имаше капитал, щяхме да получим 12 процента възвращаемост за обществото, което погледнато отдалеч е наистина добър проект, но просто нямаше достатъчно капитал в този момент. Нямаше достатъчно средства в този момент, за да се реализира този проект. Справедливо е. Но да кажем, че паричната наличност остане константна, поне в средносрочен план за една година, защото това целят Федералните. С преминаването на сезона за засяване тези проекти изчезват. Няма ги, защото сезонът за засяване мина. Този приключи, но да кажем, че има друг проект точно като него с печалба 19 процента. Изведнъж сезонът за засяване свърши, фермерите вече не искат пари, но паричната наличност е константа. Кои проекти ще бъдат реализирани сега? Този добър проект тук ще бъде реализиран, но същото важи и за тези два смотани проекта. Те ще получат кредити с много по-ниска лихва. Средната лихва на кредитите ще бъде 1-2 процента или наистина ниска. Имаш ситуация, при която паричната наличност не е достатъчно гъвкава спрямо търсенето и негативният страничен ефект от това е, че когато хората имаха нужда от пари, ние пропуснахме добрите проекти, които трябваше да бъдат направени, защото бяха наистина сигурни. А по-късно, когато времето е неподходящо, а ние поддържаме паричната наличност константна, ще бъдат финансирани неудачни проекти, защото има толкова много средства, от които никой от тези хора няма нужда. Наистина смотани проекти, които може дори да са на загуба. Помни , че това е, което инвеститорите си мислят, че ще получат, но може да има голям риск. Може инвеститорът да очаква възвращаемост от 1 процент, но да е допуснал грешка. Може възвращаемостта да е -5%, при което те унищожават състояние. Това е проблемът, когато за период със средна продължителност поддържаш паричната наличност константна – ще пропускаш добри проекти, когато има голямо търсене за такива. А след това ще инвестираш в неудачни проекти, когато няма голямо търсене за проекти. От друга страна ако имаше... Да направим същия сценарий отново. Мисля, че го направих малко объркващо. Да кажем, че отново имаш няколко фермери. Ще начертая една линия тук. Имаш 20, 15 и 12 процента и след това имаш 19, 3 и 1 процент. Ако паричната наличност отговаряше на лихвения процент... Помни, че лихвеният процент, процентът на федерално финансиране, е този, който банките използват, когато дават заеми помежду си, нали? Но както видяхме, когато инжектираш резерв в банковата система, това понижава лихвата, с която резервите се дават назаем, но също така увеличава капацитета на банките за даване на кредити. Увеличава паричната наличност. И така, когато увеличиш паричната наличност и капацитета за даване на кредити като цяло, също така намаляваш лихвата, с която банките кредитират проекти, нали? Увеличаваш количеството средства. Може проектите да не са се променили много. Повече пари за същия брой проекти – цената на кредитите ще падне, нали? Да кажем, че Федералните управляват лихвата така, че макар целевата им ставка да е 5 процента, банките кредитират реалните проекти с лихва от 8 процента. В този случай не коригираме паричната наличност. Променяме паричната наличност така, че да коригираме лихвения процент. Сега кои проекти ще получат финансиране в сезона за засяване? Този, този, този и този. Тези няма да бъдат финансирани. И когато сезонът за засяване премине, ние запазваме лихвата същата. Може да се договорим, така че да запазим лихвения процент, а те, разбира се, не следят него. Те следят междубанковото кредитиране, но всичко е свързано. Просто искам да добиеш представа защо е по-практично да следиш лихвения процент. След като сезонът за засяване приключи и някои от тези проекти не са налични (това са проектите за засяване), в ситуацията с константна парична наличност щяхме да дадем кредити на тези смотани проекти, но сега, когато запазваме лихвените проценти константни, все още само добрите проекти ще бъдат финансирани и няма нужда да се притесняваме, че банките ще преследват възвращаемост и са толкова пълни с пари, че ще подкрепят неудачни проекти. Това е определящата логика, поне от моя гледна точка, защо има смисъл да управляваш лихвения процент, а не паричната наличност. Това позволява паричната наличност да се разширява и свива естествено в реално време според търсенето на пазара за пари в брой. И задавайки лихвените проценти ти на практика задаваш праг, който трябва да бъде покрит от проектите, за да бъдат финансирани, без тези, които може да прахосат парите по някакъв начин. Както и да е, ще обсъдим това доста повече в много различни видеа от различни ъгли, но исках да отговоря на тези въпроси, за да знаеш, че не правят нещо завоалирано и ненормално, макар да е малко завоалирано. Просто не е толкова ненормално. Както и да е, ще се видим в следващото видео.