Банкиране 15: Още за лихвения процент на Централната банка

Да направим малък преглед на това, което разгледахме дотук. Мисля, че е полезно да видиш отново целия процес, така че наистина да го усвоиш, като този път нарисувах банките в различна конфигурация. Само да припомня, че това е банка с малко по-малък резерв. В зелено тук е нейният резерв. Резервът може да включва или депозити във Федералния резерв, или действителни банкноти на Федералния резерв, които познаваме като долари или пари в брой. Това е друга банка с малко по-голям резерв. Както казах в предишното видео, нарисувах резервите отгоре от страната на активите, така че да можеш да ги сравняваш директно с депозитите до поискване или задълженията на тази банка. Повечето банки имат и други задължения, но аз просто приех, че всичките са депозити до поискване. Това е пурпурният квадрат тук. И, разбира се, капиталът им е тук в синьо. Нека се уверя, че го имам. Това е капиталът им. И, разбира се, независимо дали са банкноти на Федералния резерв, или са депозити в банката на резерва, те са задължения на самата банка на резерва. Нека начертая една линия от там до там. Това е задължение на банката на резерва. Ако това бяха депозити, ако бяха сметки до поискване в банката на резерва, тогава можем дори да ги разделим и разпределим. Не знам дали можеш да видиш това. Този цвят не е толкова добър. Този има толкова. Но ако са банкноти на Федералния резерв, всички идват от една кошница. Както научихме в последното видео, от Федералния резерв ни казват, че искат наличните средства да са А или Б. Винаги говорят в терминологията на лихвените проценти. Винаги казват, че целевата им ставка или процентът на Федерален резерв вече ще бъде А. Да разгледаме по-подробно механизмите за това как транзакциите на отворения пазар спомагат за достигането на тези проценти. Да кажем, че на първия ден, или преди федералните да предприемат нещо, тази банка има малко излишен резерв, а тази банка има малко по-малък резерв. Има няколко неща, които тази банка би могла да направи с допълнителния резерв. Може да даде още кредити. Да кажем, че има резерв от 20 процента. Това съотношение е 20 процента. Съотношение от 15 процента би било комфортен резерв. Така че грубо една четвърт от резервите мога да се използват за нещо друго. За какво могат да се използват? Да кажем, че тази част от нейните резерви, може да се използва за нещо друго. Може да ги даде назаем на друга банка, която се нуждае от резерви. Може да е тази тук. Тази банка може да се нуждае от резерв, който да добави тук. В последното видео попълних резервите тук, но те всъщност не заместват други активи. Те просто ще бъдат добавени към счетоводния баланс на банката. Трябваше да ги нарисувам отгоре и ще направя това след малко. Другият вариант за тази банка е да дадат повече заеми. Тъй като съотношението на резерва им е по-високо от необходимото, те могат да създадат спестовни сметки, както видяхме в последните две видеа. Да кажем, че този иска да вземе заем. Този иска да даде заем, макар това да не е единствената му алтернатива. Може да създаде спестовни сметки с тези пари или да даде повече кредити. Да кажем, че в тази реалност, като се има предвид резервът в банковата система при текущата лихва... Нека запиша това тук. Текущата лихва е 6 процента. Сега от Федералния резерв казват, че искат да увеличат наличните средства. Те не го казват директно, не го обявяват в медиите. Не правят изявление пред пресата, в което да кажат, че искат официалната стойност М1 на паричните наличности да се покачи от 15 на 20 трилиона долара. Не казват това. Те казват, че искат да намалят федералната ставка за финансиране на 5 процента. Да кажем, че заложат 5 процента като федерална ставка за финансиране. Управителите на банката на Федералния резерв сядат заедно, Бернанке излиза и казва, че понижават федералната ставка за финансиране на 5 процента. Тези 5 процента означават, че целевата им ставка сега е 5 процента. Това е целта. Това, което казват, е, че ще извършат транзакции на отворения пазар, така че когато тази банка предложи пари на тази, да намали лихвата от 6 на 5 процента. Или казано по друг начин, ще извършат транзакции или операции на отворения пазар по такъв начин, че търсенето на резерви да намалее и този да е склонен да плати по-малко за заем от този – вместо да плати 6 процента, ще е склонен да плати само 5. Помни, че за всяка една транзакция трябва да са съгласни и двамата. Как правят това? Мисля, че вече сме сравнително запознати с механиката. От федералния резерв могат да отпечатат малко банкноти. Това са активи, защото все още не са направили нищо с тях. И имат съответстващото задължение. Ще го оцветя в малко по-различно зелено. Това са неизплатените банкноти, нали? Трябваше да направя всичко това в по-тъмното зелено. Всички те са задължения. В светло зелено са активите, самите банкноти. И това, което от федералният резерв правят, защото не искат да изпаднат в несъстоятелност, е да купят най-ликвидния, сигурен актив, който има, което е много логично и ще засегнем това по много начини. Те казват: "Ще вземем тези пари и ще ги инжектираме в системата, като купуваме ценни книжа с тях." Могат да купят тези ценни книжа от баба ти, могат да ги купят от Китай, могат да ги купят от Русия, могат да ги купят от мен или от чичо ми. Няма значение от кой ще ги купят, но да кажем, че ги купуват от САЩ, за да не се объркваме. Да кажем, че ги купят от чичо ми. Това е чичо ми. Да видим дали мога да го нарисувам. Той притежава задължение на правителството. Това има той. До сега не е искал да го продаде, но Федералният резерв са напечатали още пари и макар да не е склонен да го продаде в момента, ако някой му предложи малко повече пари, може и да се раздели със съкровищния си бон. Той не знае, че го продава на Федералния резерв. Той просто го продава на пазара, както когато си купуваш акции, не знаеш от кого ги купуваш или на кого ги продаваш и т.н. Изведнъж се появява някой, който е склонен да плати малко по-висока цена за тези съкровищни бонове, тези задължения на правителството. И той си казва: "Е, добре, това е добра цена, ще ги продам на този, който иска да ги купи." Оказва се, че всъщност ги купува Федералният резерв. Изведнъж Федералният резерв разполага с... Чичо ми щеше да е голям играч, ако от Федералния резерв купуваха само от него. Трябва да има активи на стойност стотици милиарди долари. Вече не разполага със задължението. С какво разполага сега? Това задължение е обменено за доларова банкнота или стотици милиарди доларови банкноти, или депозити във Федералния резерв. Няма значение, но за да поддържаме абстракцията, ще ги запазим в доларови банкноти. Така задължението, което имаше, е обменено за тези доларови банкноти. Какво прави той с тях? Това са стотици милиарди долари. Няма да ги натика под матрака. Ще ги депозира в банковата система. Може да даде малко на тази банка тук. Това е лека грешка, която допуснах в предишното видео. Добавях ги отдолу, но те не заместват другите активи. Това са нови активи. Да кажем, че той влага част от тях тук, след като е продал ценните си книжа. Да кажем, че е вложил малко в тази банка. Или са група чичовци, които не ползват една и съща банка. Нека оцветя това в малко по-различно зелено, ще използвам синьо, за да знаеш, че това е нов депозит, но е достатъчно близо до зеленото, за да разбереш идеята. И, разбира се, получава спестовна сметка, ако вече не е имал такава. Така че задълженията на банката се увеличават малко. Ще се случат няколко неща. Как афектира това лихвения процент, който използват помежду си? Изведнъж делът на резерва на тази банка се подобри малко. Активите и задълженията им се увеличиха, нали? Активите им се увеличиха със сумата от депозита на чичо ми, но задълженията също, защото той има депозит до поискване. Но делът на новия резерв към депозита до поискване е 100 процента. Така че това ще подобри делът на резерва. Ако сега вземеш отношението на тази височина към тази, то ще се е подобрило малко, нали? Сега тази банка не се нужда от пари толкова много за подобрението на дела на резерва си. Аналогично, тази банка сега има още по-добро съотношение на резерва си. Те вече разполагаха с по-голям резерв от необходимото, а сега имат още повече. Имат още по-добро съотношение на резерва. Сега търсенето на резерв от тези ще е малко по-ниско, а наличността на резерви при тези ще е малко по-висока. Така че тези ще са склонни да платят малко по-малко за допълнителен резерв от тази банка. А тези ще са склонни да ги таксуват по-малко, защото разполагат с повече. Не знаят какво да правят с него. Не познава достатъчно хора, които да искат допълнителни кредити, така че иска да даде част от резерва си назаем. Така само чрез увеличаване на наличните резерви и намаляване на търсенето им, текущата лихва (ако федералните изпълнят това правилно) ще падне на 5 процента. Да кажем, че падне на 5,5 процента. Тогава федералните ще продължат да го правят, докато не падне на 5. Ако отиде твърде далеч, ако падне на 4,5 процента, федералните могат да обърнат транзакцията. Те ще излязат на пазара и ще продадат тези съкровищни бонове. Но искам да поясня, че целта на това, (макар да влияе на лихвените проценти и от Федералния резерв винаги да използват термина целеви ставки), крайният ефект от инжектирането на по-голям резерв в системата е, че увеличава възможността на банките да дават заеми. Ако имаме, да кажем, дял на резерва от 10 процента, всеки долар, който се инжектира в банковата система там, ще доведе до това, че тази банка ще може да даде заем на стойност от 10 долара. Да кажем, че тази банка ги даде назаем на тази банка. Сега това се превръща в актив, който е заем към тази банка. В тази банка това вече не е депозит до поискване. Това сега е заем от тази банка. Те вече имат по-голям резерв. Това е техният резерв. Не трябва да използвам този лилав цвят. Трябва да се придържам към зеленото. Но в крайна сметка, независимо къде е този резерв, няма значение в кои банки се намира, всеки долар увеличение на резерва позволява кредитиране за 10 долара, нали? Тази банка сега може да създаде спестовни сметки за 10 долара чрез кредитиране, и макар от Федералния резерв да говорят за лихвени проценти, (ще разгледам подробно защо се фокусират върху лихвените проценти, а не върху абсолютните стойности на наличните средства), като извършват тези транзакции на отворения пазар, които на практика намаляват лихвите, като увеличават обема на наличния резерв, те всъщност повишават капацитета за кредитиране на банките. Това е парична основа. Можеш да гледаш на нея почти като на страната със задълженията на федералното финансиране, депозитите на резерва. Това е паричната основа, или М0. И имаш ефект на мултиплициране за М1, което е сумата от депозитите до поискване, защото тази банка получи по-голям резерв и, както вече научихме, може да създаде още депозити до поискване. Така че като казват, че намаляват лихвите, всъщност казват, че ще извършат транзакции на отворения пазар, които ще инжектират резерв в банковата система, който ще им позволи да поддържат делът на резервите си, но и да раздадат повече заеми. Така значително ще увеличат М1 и останалите, по-широки дефиниции на паричната наличност. Ще се видим в следващото видео.